Те не само знаят какво искат, но умеят да го постигат по най-добрия начин, превръщайки се във вдъхновение и мотивация за стотици хиляди българки. Трудно е да определиш кои са днес 11-е най-влиятелни жени. Но всяка област – от бизнеса, през политиката, до науката, изкуството и спорта има своите големи имена, които оставят следи. В навечерието на 8 март „Стандарт“ ви среща с 11 жени, чиято дума тежи.
Илияна Йотова – вицепрезидентът дипломат

Тя е дипломат по призвание. За нея политиката не е спринт, а бягане на дълги разстояния. Рядко заема крайни позиции, предпочита баланса. Но никога не се страхува да казва НЕ – особено когато са засегнати интересите на България.
Вицепрезидентът Илияна Йотова е най-влиятелната жена в политиката у нас. Гради кариерата си стъпка по стъпка – от най-яркия политически журналист на БНТ, през директор на пресцентъра на БСП, до депутат, евродепутат и втори мандат вицепрезидент на България. А най-впечатляващото е, че за цялото това време под прожекторите Йотова няма непремерена стъпка, нито веднъж не е била в центъра на скандал. Защото получава уроците си от най-добрите – Николай Добрев и Георги Първанов. От тях научава, че разумът има сила, че трябва да имаш мечти, да не се отказваш и в най-трудните моменти, да вярваш, че можеш да побеждаваш.
Можеш да останеш верен на убежденията си и рано или късно най-големите ти опоненти ще ценят точно това, споделя днес Йотова.
Тя е от политиците, които не само слушат хората, но и ги чуват. Няма среща в страната, в която да не разговаря с всеки, който застане пред нея. Не като вицепрезидент, а като човек. Вратата на кабинета й е винаги отворена.
Три думи я определят най-добре – амбиция, дисциплина, добронамереност. Единственото, с което казва, че не е успяла да се пребори, е емоцията. Но съумява, дори когато тя е в повече, да не я превръща в свой враг, а в чар.
Илияна Йотова е един от най-големите защитници на културната съкровищница на България. Затова и от 8 години е патрон на най-голямата националната кампания за опазване на културното ни наследство „Чудесата на България“, организирана от медия „Стандарт“.
Сред големите й каузи са българите зад граница и създаването на Български национален културен институт тип “Сервантес”. За да имат сънародниците ни в чужбина още едно място, на което да се гордеят с пребогатата култура и история на Отечеството си.
Усмихната, грижовна, мотивираща, Йотова е здраво стъпила на земята. Със сигурност пътят й в политиката ще бъде дълъг.
Цветелина Бориславова – бизнес дамата, пазител на наследството
Цветелина Бориславова е една от най-влиятелните жени в България вече повече от десетилетие. Позната е повече като банкер и бизнесдама, като почетен консул на Исландия у нас, но в същото време тя разгръща огромна социална дейност, свързана с инициативи в образованието, бъдещето на икономиката и устойчивото й развитие, възстановяване на културното наследство и опазване на околната среда.
Българо-американска кредитна банка, чиито председател на Надзорния съвет е Бориславова, е сред най-динамично развиващите се банки в България през последните години и в същото време бе пионер във финансирането на зелените проекти.
Тя е и собственик на CSIF, който първи след демократичните промени откри фериботна линия между България и Грузия. Това позволи осъществяването на директна транспортна комуникация между Европа и Задкавказието.
CSIF направи поредица от успешни инвестиции във вятърни и водни електроцентрали, а индустриалното предприятие „Монек-България“ в Кърджали вече произвежда ванадиеви батерии, които се използват за съхранение на електрическата енергия, произвеждана от соларни паркове.
Ставайки собственик на Пампорово, Бориславова успя да превърне курорта не само в любима зимна дестинация, но и в целогодишен атрактивен курорт за всички възрасти.
Огромни усилия тя вложи и в пребразяването на „Порт България Уест“ – бившето рибно пристанище в Бургас, което вече е един успешно работещ проект със собствена голяма хладилна база на брега на морето, контейнерен терминал и покрити складове.
Бориславова е един от големите радетели за съхранение и популяризиране на българщината, на културното ни наследство. Партньор е националната кампания Чудесата на България. А с фондацията и галерия Credo Bonum вече над 20 години чертае визионерски път напред за културното и образователно бъдеще на България.
Петя Димитрова – банкерът с голямо сърце

Седем пъти носител на наградата „Банкер на годината“ и два пъти обявявана за „Мисис Икономика“. Главният изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка Петя Димитрова е повече от 12 години на двата поста. Под нейно ръководство институцията само за няколко години осъществи три успешни сделки, като придоби и интегрира за рекордно кратко време първо Алфа Банк – клон България, а след това и Банка Пиреос България.
През 2023 г. Пощенска банка успешно приключи сделката по придобиването на търговското предприятие и дейността на „БНП Париба Лични финанси“, българския клон на BNP Paribas Personal Finance S.A, Франция. Дейността на клона премина към семейството на Пощенска банка и продължава работа на българския пазар под бранда ПБ Лични финанси.
Димитрова е и председател на Асоциацията на банките в България и е горда с този изключително важен сектор на икономиката ни. Банките в България са много добре капитализирани и са може би една от малкото системи със стабилно развитие, които дават сигурност. Те са в основата на цялото икономическо и бизнес развитие на страната, казва Димитрова.
Според нея т.нар. свръхпечалби на банките се преекспонират и не се разбира, че банките капитализират печалбите си и по този начин могат да участват правилно в икономическия процес и правилно да кредитират. „Когато банките са свръхобложени и нямат капитал, с който да продължат правилното кредитиране, икономическият цикъл би се забавил значително“, предупреждава Петя Димитрова.
Петя Димитрова е член на управителните съвети на фондация „Атанас Буров“ и на сдружение „Ендевър България“. Тя е вицепрезидент на Канадско-българската търговска камара, член на УС на КРИБ, член на Университетския съвет на Американския университет в България, член на Съвета на директорите на „Борика“ АД, член на Съвета на директорите на Гръцкия бизнес съвет в България.
Да бъдем лидер сред лидерите е любимото ни предизвикателство, категорична е Петя Димитрова. Под нейно ръководството Пощенска банка печели близо 100 престижни международни и български награди, сред които злато в категорията за осигуряването на отлично клиентско преживяване в банкирането (Excellence in Customer Centricity or Customer experience) в един от най-престижните европейски конкурси в банковия сектор – The Retail Banking: Europe 2019 Awards, отличието „Най-добра банка в банкирането на дребно в България“ за 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 г., „Най-добра дигитална банка“ за 2021, 2022, 2023 и 2024 г., и „Най-добро приложение за мобилно банкиране“ за 2021, 2022, 2023 и 2024 г. от лондонското издание World Finance Magazine, награда „Банка на годината“ за 2021 г. и приз в категория „Динамично развитие“ от Годишните банкови награди на „Асоциация Банка на годината“. Пощенска банка, също така, е отличена като „Топ работодател“ (Top Employer) в България със сертификат от международния независим Top Employers Institute. Отличието е за нейната иновативна визия и високи стандарти в прилагането на световно утвърдени работодателски практики в управлението на човешките ресурси, грижата за хората, условията на труд, програмите за личностно и професионално развитие на служителите и др.
Мариана Кукушева – гласът на агробизнеса
За нея хлябът не е просто храна или бизнес. Тя вярва, че насъщният е част от Тялото Христово и се отнася към него като към светиня, благословение от Бог. Категорична е, че приготвянето му е свещенодействие – от отглеждането на зърното, през замесването на питката, до разчупването й на трапезата, което сплотява семейството.
„Да ти е сладък хлябът“, пожелава Мариана Кукушева. И с това казва всичко – да нямаш грижи и ядове, да си здрав, да обичаш и да си обичан. С други думи – да ти е леко на душата и да си причастен – част от общността на добрите хора. „Почитта към хляба съществува във всички религии. Тя е една от обединителните оси на всички човешки същества. Във всички религии е грях да изхвърлиш хляб, да настъпиш хляб. По силата на човешките закони това показва, че ние всички сме изключително близки. Хлябът олицетворява вярата ни в една обща вселенска справедливост“, е веруюто й.
Казват, че в живота няма нищо случайно. Не е случайно, че Мариана Кукушева е дългогодишен председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС). И с работата си се е доказала като една от най-влиятелните дами в агробизнеса. Познавайки го отвътре, тя е не само негово лице и глас. Тя е защитник от нелоялните конкуренти на честните хора, които работят цяла нощ, за да имаме топли, дъхави самуни на сутринта. „Хлябът се прави от чисти ръце“, е мотото на кампания на НБСХС, която се осъществява съвместно със земеделското и финансовото министерства и Българска агенция за безопасност на храните.
Мариана Кукушева не се уморява да повтаря, че никой не е по-голям от хляба и да настоява пред властниците за промяна на закони и наредби, които спъват производителите и утежняват с ненужна бюрокрация тяхната работа.
Уверена е, че дори да няма нищо друго, право на всеки човек е да има хляб, затова цената му трябва да бъде по джоба и на най-бедните. Със своята упоритост и непоклатими аргументи тя успя да убеди политиците да приемат нулев ДДС за хляба и брашното, което е безпрецедентно за ДДС ставките в България.
Не спира да настоява, че в забавачките и училищните столове децата ни трябва да получават качествена, здравословна и вкусна храна, произведена по утвърден стандарт. Призовава да спрем да се прехласваме по модата за супер храни, произведени неясно как в екваториалните държави, а да избираме родните продукти. Приела е българското земеделие като своя кауза и от години се бори то да стане и национална. „Това е изключително важно, за да съществуваме като държава и народ“, казва Мариана Кукушева.
Тя редовно коментира в различни медии актуални теми, свързани с хлебопроизводството, цените на хляба и влиянието на икономическите фактори върху бранша. Представя експертни анализи и прогнози, които са ценни за потребителите и производителите.
Освен в НБСХС, Кукушева е председател на Съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и член на управителния съвет. В тази си функция тя участва в различни инициативи, насочени към подобряване на бизнес средата и насърчаване на българското производство.
В родния й град Пещера я познават като човек с голямо сърце, бизнесмен и дарител. Има икономическо образование. Във фамилията растат двама внуци, които се възпитават във вяра, лоялност и почтеност.
Мариана Кукушева е съосновател и постоянен партньор на „Стандарт“ в националната кампания „Да! На българската храна“. На форума, който се провежда вече близо 20 г. преди големите християнски празници Възкресение и Рождество Христово, е изключително важен за земеделските производители и преработватели, защото там се срещат и открито разговарят с представители на изпълнителната и законодателна власт. В дискусиите се ражда дългосрочната визия за развитието на българската селскостопанска политика и производство, отчитат се постижения и пропуски и се осветява преработвателния бизнес в България.
Стефка Костадинова – единствената със спортен Оскар

Без съмнение, Стефка Костадинова е най-влиятелната жена в родния спорт. С огромно уважение по целия свят, един от най-големите спортисти в нашата история.
Олимпийска шампионка и многократна носителка на европейски и световни титли, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина от 1987 до 2024 година. Понастоящем е председател на БОК.
Кариерата си Стефка Костадинова започва с гимнастика и плуване.
На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см.
Този рекорд е подобрен на 7 юли 2024 година от украинката Ярослава Магучих, която скача 210 см.
През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера.
На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.
От 2005 година досега четири пъти е избирана за председател БОК. Стефка Костадинова беше „Атлетка на столетието“ на Българската атлетика. Тя е единствената българка, удостоена със спортен Оскар, което я нарежда редом до знаменитости като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Костадинова е сред първите приети в Залата на славата на световната атлетика ИААФ.
В нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с отбелязана височината на световния ѝ рекорд 209 см, престоял на върха цели 37 години.
Екатерина Тупарева налага нов бранд на пазара
Тя не е просто красива, умна и безкрайно креативна. Тя е моторът, сърцето и душата на най-голямата комуникационна група в България „OM Group“.
„Ние вярваме, че за да си успешен, трябва да се променяш по-бързо от бързо променящия се свят. Доброто ниво вече не е достатъчно, нашата цел е да надскочим очакванията“, казва Екатерина Тупарева, изпълнителен директор на „OM Group“, която тази година освен ребрандирането си добавя и нова агенция в портфолиото си – Much Better – първата у нас, която изцяло се фокусира върху жените като ключова потребителска група.
„OM Group“ обединява осем компании – Mindshare, Wavemaker, EssenceMediacom, &play, Metric, Much Better, Knoway и Redlink. Тя е основен представител на WPP – най-големия комуникационен холдинг в света.
Ръстът на групата през 2024 година е впечатляващ – 15% и се дължи на спечелени нови клиенти и проекти, реализирани в чужбина.
Всяка от осемте компании има независимо клиентско портфолио – това осигурява диверсификация на риска и траен растеж на групата. Взети заедно, те обслужват над 196 бранда, на които предоставят услуги от целия комуникационен спектър – маркетингови стратегии, визуална идентичност, медийни стратегии, планиране, купуване, анализи на активностите на конкурентите, всичко, свързано с дигиталното присъствие на брандовете, промоции и още.
За изминалата година реализират 102+ рекламни кампании, 2000+ медийни кампании, 1070+ дигитални кампании и 100+ видеопроекта.
„Най-много се гордеем с постигнатите от новата ни компания &play резултати – успяха да спечелят нови клиенти, да реализират проекти в Катар и спечелиха международни награди – злато за Rexona на Ad Black Sea и шортлисти от Epica и Cresta“, казва Тупарева.
Новата агенция Much Better е специализирана в маркетинга към жени и има амбицията да създава кампании, които са не само силно отличими, но и резонират дълбоко с най-влиятелната потребителска група в света – жените. По данни на Forbes 85% от решенията за покупка в света се взимат от жени, като в същото време 91% от жените споделят, че не се чувстват разбрани от брандовете в тяхната рекламна комуникация. Това огромно разминаване е и вдъхновението зад мисията на Much Better: да бъде мост между брандовете и най-влиятелната група потребители.
Ирена Цакова – една дама в царството на мъжете

Работата в мините обикновено се смята за мъжка професия. Но винаги има изключения. В България една дама успешно се справя с висшия мениджмънт в това царство на мъжете. Това е Ирена Цакова, изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД. Тя е първата жена на тази висока ръководна позиция в минния бранш.
По професия е инженер химик, има магистърски степени по инженерна химия и по екологичен мониторинг, контрол и здраве. Започва работа в рудник „Челопеч“ още през далечната 1999 г. Занимава се с мониторинг и управление на околната среда. Постепенно се издига на все по-отговорни позиции. През 2013 г. е назначена за оперативен директор и поема дейностите по планиране и разработка на проекта за добив и преработка на златосъдържащи руди в Крумовград, работейки за осигуряване на съответствие и поддържане на връзките с обществеността и институциите. Докато е на тази позиция, през 2015 г. тя е избрана за една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия на най-големия международен форум за инвестиции в минното дело Mines and Money.
Между 2018 и 2024 г. е директор на дирекция „Разрешителни и правни дейности“, която обслужва и двете дъщерни дружества на ДПМ в България. През април 2024 г. става изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД
„Влагайте любов, старание и постоянство в работата. Предизвиквайте себе си и колкото и предизвикателен да Ви се струва пътят към успеха, винаги има нещо, което може да направите, за да успеете – не се предавайте и следвайте смело поставените от Вас цели!“, е нейното послание към младите.
България е сред страните с най-много жени на ключови позиции в бизнеса. И в „Дънди Прешъс Металс“ почти 50% от ръководния екип се състои от жени.
„Ние сме сред малкото предприятия в сектора в България, а и в света, които сме създали поле за действие и изява на дамите много преди дори гилдията в Европа да се замисли върху темата, че жените имат място в тази индустрия. Макар че минната индустрия и до ден днешен се възприема като предимно мъжка професия, в рамките на компанията „Дънди Прешъс Металс“ съм имала възможност да направя голямо пътешествие в света на бизнеса, пълно с предизвикателства и с много придобит опит“, казва Ирена Цакова.
Тя споделя, че е щастлива от факта, че животът и професионалният й път са свързани с тази компания. „Тук усетих грижа, подкрепа за развитие и приемственост. Човек е оценяван според качествата, знанията и уменията си, но в голямата си част успехът е свързан с взаимоотношения с хора. Зад моя успех като ръководител уверено мога да кажа, че стои екипът ми – хората, на които се доверявам, с които заедно се стремим да достигнем поставените цели, с които изграждаме стабилни основи, върху които градим бъдещото развитие на компанията“, казва изпълнителният директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД.
Тя разкрива още, че освен екипът в предприятието, голяма опора и източник на сила за нея е семейството й.
Чл.-кор. проф. Евелина Славчева – първата жена председател на БАН
Инженер химикът член-кореспондент Евелина Славчева е първата жена председател на БАН в 155-годишната история на научната институция. Била е председател на Общото събрание на институцията от 2016 до 2024 г. Чл.-кор. Славчева пое отговорния пост на 2 декември, 2024 г.
„ В България има учени на световно ниво.
Мечтая Академията да се сдобие с дом за млади хора, има резерв да се случи това.
Тенденцията на срив при учените в началото на кариерите им е стопирана.
Ще продължа усилията нашите докторантски дипломи да станат международно признати“.
Тези невероятни послания към колегите си и към нацията направи в първото си интервю г-жа Славчева още на 4 декември, 2024 г. във в. „Стандарт“.
Новият председател ная БАН обяви, че основният принцип, който ще спазва в бъдещата си работа, е „Приемственост и модерност“. И още: на световната карта изпъкваме със силни математици, филолози и химици.
Академията под ръководството на предишния си председател акад. Юлиян Ревалски подкрепяше горещо идеята летището в София да се нарича „Васил Левски“. Чл.- кор. Славчева милееше това да се случи. И ето, че от 18 февруари т. г. то официално носи името на Апостола на свободата.
На въпроса доколко изкуственият инвтелект може да помогне и доколко ще навреди в 9-те направления в 44-те института на БАН, г-жа Славчева отговаря нееднозначно: „Изкуственият интелект е нещо чудесно и може да бъде от голяма помощ. Но тук трябва много да се внимава. От една страна заради плагиатството, а от друга заради това, че може да изкуши обикновено по-младите хора да избират лесния път за отразяване на своите идеи и разработки на хартия, което не е добре. Така, че наистина трябва особено внимание и обучение за ползите и рисковете“.
Първата дама на БАН мечтае колегите й да бъдат пример за вдъхновение, да носят духовността в себе си, да бъдат модерни, смислени, одухотворени, да бъдат горди че са представители на научната общност. И още нещо: студентите да проявят малко повече активност!
Райна Кабаиванска с програма за млади таланти

Тя не крие годините си. На 15 декември, м. г. закръгли 90. Но е с динамична и наситена програма като на млада жена. Води световен майсторски клас в НБУ, преподава в три италиански консерватории, подготвя оперни спектакли и концерти за младите артисти от своята школа в България и по света, приема в дома си звезди от световната оперна сцена за прецизиране на певческа техника и шлифоване на роли. „Винаги искам да давам“, признава оперната дива.
„Райна Кабаиванска е прекрасна! Има такива хора, с животи послания. Наистина световно ниво“, споделя Десислава Бинева, директор на Българския културен институт в Париж.
Оперната звезда свири на пиано от дете.
През 1958 г. заминава за Италия, където учи музика в лицея „Виоти“ .
Участва в певчески конкурси, а на 4 април 1959 година дебютира в Реджо нел’Емилия с ролята на Жоржета в „Мантията“ на Джакомо Пучини. От 1961 г. е солистка в „Ла Скала“ в Милано и в Софийската опера. Само за няколко години тя се налага на италианската сцена и получава постоянно място в „Ла Скала“.
Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които й донасят световна слава. Пее в Метрополитън опера, Виенската опера, Арена ди Верона, московския Болшой театър, лондонския Ковънт Гардън, Карнеги хол.
Певицата основава и фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.
Здравка Евтимова – съвременният мъдрец
Казват, че за нея думите са като цигарата за пушача – не може без тях. Самата тя споделя, че писането е като да посадиш костилка от растение без да знаеш какво ще порасне. И когато порасне, удоволствие е огромно дори и да се е родило нещо много бодливо. Дали са бодливи или красиви като рози, нейните разкази хващат читателя за сърцето и често го карат да се просълзява. Не защото са сълзливи, а защото са много истински.
Здравка Евтимова е истинско събитие в най-новата българска литература. Разказвач, който може да се сравни с най-големите ни пера, като Йордан Йовков, Димитър Талев, Елин Пелин. Нейните истории – кратки разкази и романи, са за малките хора, които всеки ден срещаме в трамвая, в подлеза, в магазина, но обикновено не ги забелязваме. „В ума ми винаги са се въртели най-различни истории. Като малка обичах да се разхождам по улиците и да гледам прозорците, когато е тъмно. Забавлявах, като си представях кой живее там, какво си говорят хората. Къщата ми навява мисълта за хората, които биха населявали такива стаи. И тогава, както и сега удоволствието е същото“, казва Здравка Евтимова.
В интервюта тя признава, че за нея писането е нещо естествено, макар че не е имало литератори в семейството й – бащата на родената в Перник писателка е електротехник, а майка й – счетоводителка. „Благодаря на редакторите ми. Повярваха в мен и ми казаха, че трябва да издам тези разкази. Майка ми обаче не ми отпусна финанси и не беше съгласна, нарече ги „лъжи и измислици“. Набрах един чувал шипки по Голо Бърдо, продадох ги и вече имах възможността да ги издам. Имала съм голям късмет“, разказва историята си Евтимова.
За нея трудностите са предизвикателство и възможност, стъпки, които ни правят по-силни. „90% от писането е родено точно от такива трудности. Ако нямам трудности, няма да има какво да пиша. Обичам максимата „Ковейки се става ковач“. Така казвам и на децата, и на внуците си, че ако не изживеят трудностите си, могат да станат много посредствени хора“, споделя Евтимова.
Днес разказите й са публикувани в 32 страни, през 2015 г. „Кръв от къртица“ е включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания. От 1 януари 2019 г. същият разказ влиза в антология от препоръчани разкази за обучение по литература в прогимназиите на САЩ. Присъдени й са куп международни и национални награди. Евтимова не само говори, но и пише на английски, френски, немски и руски език.
Здравка Евтимова е истински мъдрец и будител на нашето време. Тя зове и малки, и големи да отворят духовните си очи и с тях да погледнат света наоколо – тогава ще видят колко е различен от злободневието.
„Неграмотността е нещо много по-страшно от насилието. Това е желанието за духовно самоубийство“, казва Евтимова. Била е три години учител в пернишката гимназия „Симеон Радев“, които определя за най-щастливите в живота си. Освен всичко друго, днес тя води курс по творческо писане в Софийския университет.
Донка Михайлова – кметът с грижа за културата
и образованието

Специалистът по финанси и кредити Донка Михайлова е кмет четвърти мандат на родния си Троян. Дълги години тя работи в неправителствения сектор, била е председател на Сдружение „Знание“ в Ловеч, както и народен представител.
От 2016 година е заместник-председател на УС на Национално сдружение на общините в Република България. Специалист в областта на социалната политика и гражданското общество.
Оценител е по оперативните програми.
Г-жа Михайлова е първата жена кмет на Общината. Три пъти е определяна за Кмет на годината в категория средни общини. Има и номинация на Института за иновации в политиката, с която са отличени 80 европейски политици, избрани от 1000 граждани от всички страни от Европа.
По време на мандатите на г-жа Михайлова е подменена 85% от ВиК инфраструктурата в града, обновени са всички държавни и общински сгради, сградите на културните институции в Троян.Три пъти са увеличени и средствата за инфраструктура в селата.
Източник: Standartnews.com
Thanks for sharing superb informations. Your site is very cool. I am impressed by the details that you have on this blog. It reveals how nicely you perceive this subject. Bookmarked this website page, will come back for extra articles. You, my pal, ROCK! I found just the information I already searched all over the place and just could not come across. What an ideal web-site.