Абстракт
В настоящата публикация аргументираме причините, поради които не е възможно да
бъде разработена ефективна ваксина против ковид, тъй като причинителят на ковид
не е вирус, а наночастица.
Тоест ковид не е „вирусно заболяване“, както досега се твърдеше, а нанотоксикоза –
отравяне с наночастици/химически пневмонит J60-J90. Затова не е възможно да бъде
разработена ваксина против причинителя на ковид, тъй като това изобщо не е вирус,
а наночастица.
Ключови думи: нанотоксикоза, наночастици, вирусна етиология
Увод
Настоящата статия е вдъхновена от публикацията на Роберт Янг – мета анализ на
над 1700 научни публикации, разглеждащи защо ваксините против ковид не са
ефективни и имат множество странични ефекти 1 .
При анализ на цитираните научни статии забелязахме, че всички цитирани автори
предполагат по подразбиране, че причинителят на ковид е „вирус“. Но научен и
медицински факт е че все още няма вирусен изолат на ковид, и че причинителят на
тази инфекция не покрива постулатите на Кох. Тоест всички тези 1700+ автори
прибързано възприемат идеята за доказана вирусна етиология на ковид инфекцията.
В нито едно от цитираните 1700 изследвания не се взема под внимание, че подобни
симптоми могат да бъдат причинени от най-разнообразни патогени – приони,
наночастици и т.н.
Човешката клетка произвежда антитела не само срещу вируси, а и срещу най-
разнообразни патогени: приони, електромагнитна радиация, наночастици, бактерии,
химически токсини и мн. др. Тоест наличието на антитела изобщо не доказва, че
организмът се е срещал с вирус. Подобни симптоми (двустранна бронхопневмония,
фебрилитет, световъртеж, липса на обоняние) се наблюдават и при нанотоксикоза,
при берилиоза и при химически пневмонит.
Когато нивата на насищане с наночастици (Al, Be, V, Cr, Pb, Ni, и други
наноаерозоли) във въздуха, водата и в човешкия организъм са високи, настъпва така
наречената полиорганна токсикоза и полиорганна недостатъчност, която много
наподобява симптомите на ковид. В достъпната ни литература до този момент ние
не намерихме публикувана диференциална диагноза между химически пневмонит
(берилиоза) и ковид.
Фиг.1. Електронна микрография на различни наночастици
Всеки вирус (естествен или лабораторно създаден) губи своята вирулентност при
среща със стадния имунитет. Докато наночастиците винаги запазват способността си
да причиняват гореизброените симптоми. Ето защо вече повече от две години се
наблюдава персистиращо високо ниво на „заразени“.
Наночастиците приличат много на вируси: те имат същите размери, могат да
причиняват същите симптоми, но за разлика от вирусите винаги запазват
способността си да инфектират.
Понастоящем много заболявания, вкл. рак и диабет се лекуват успешно с
наночастици, но по съшия начин много симптоми могат да бъдат предизвикани с
наночастици, в .т. ч и на ковид, зависи от това по какъв начин са програмирани
самите наночастици.
До този момент никъде в света няма вирусен изолат на „вируса“ на ковид, нито има
представена и приета от научните среди „пълна геномна секвенция на „вируса“.
Това е така защото причнителят на ковид не е вирус, а наночастица, която много
прилича на вирус, а наночастиците нямат геном.
Ето защо ефективна ваксина не може да бъде разработена. Затова течностите, които
се инжектират на хората, не предпазват и „ваксинираните“ отново се заразяват.
Например в България до януари 2022 има 178 000 „заразени“ с ковид, въпреки, че са
„ваксиниани“ против ковид. Това е така, защото не може да има ваксина против
отравяне с наночастици. Все едно да има ваксина против отравяне със силикати или
ваксина против изгаряне на котлон. Така наречените „ваксини“ не са ваксини, а
операционни системи, които въвеждат графен оксид в тялото на човека. Под
въздействие на температурата на тялото, частиците графен оксид се
самоорганизират, образувайки нано-мрежа, тъй наречения нано-интерфейс.
Наличието на графен оксид в организма причинява необратими щети, ето защо има
над 1700 научни статии, които изследват различните неблагоприятни странични
ефекти при ваксинираните (виж. цитирания на стр.1 мета анализ на Роберт Янг).
Усилията на тези над 1700 автори са напразни, защото се оказва, че причинителят на
ковид не е вирус, а наночастица и „ваксините“ не са ваксини, а операционни
системи, въвеждащи липидни наночастици и иРНК в човешкото тяло. Тоест всички
тези 1700 научни публикации изхождат от неправилна база, приемайки на доверие,
че става въпрос за „вирус“ и за „ваксини“.
В достъпната ни литература доктор Щефан Ланка и доктор Антониета Гати
поддържат становището, че вирусната етиология за „заразяването“ с ковид трябва да
бъде категорично отхвърлена. Според тях „заразяването“ най-вероятно се постига
или с генноинженерна нанотехнология (Ланка 2 ) или с друг вид нано-частици (Гати 3 ).
Доктор Ланка пише следното: “As I covered in Covid Umbrella Term to Operate a Fake
Pandemic: Not 1 Disease, Not 1 Cause, today’s mainstream scientists are skipping the all
important 2nd step of Koch’s postulates: the isolation and purification of the virus”.
Както описах в “Ковид – общ термин за фалшива пандемия: няма 1 болест, няма 1
причина.”: мейнстрийм учените пропускат много важни стъпки от постулатите на
Кох, а именно изолацията и пречистването на вируса. Доктор Ланка пише, че няма
нито едно доказателство за съществуването на „вируса“, а всички картинки, които се
излъчват по мас-медиите са компютърно-генерирани образи. Цитираме дословно:
Вирусът на ковид никога не изолиран и никога досега не е заснеман или
биохимически характеризиран като единна структура. Електронните микрографии
на набедените за „вируси“ частици показват нормални клетъчни частици и тъкани от
умиращи клетки, а повечето снимки показват само компютърен модел (CGI –
компютърно генерирани образи) – Щефан Ланка, 2020
Фиг. 2 Така нареченият „ковид“ се причинява от наночастица, а не от вирус. По
медиите се излъчват единствено компютърно генерирани образи на топче с иглички, което в никакъв случай не е „вирус“
Протоколът за „лечение“ на ковид-инфекцията в повечето болници е абсолютно
погрешен, дори смъртоносен. Обикновено пациентите са „лекувани“ с кислород и
антибиотици – и двете противопоказани при натравяне с наночастици. Това
допълнително влошава състоянието им, защото антибиотиците внасят допълнителна
токсикоза, а при нанотоксикоза е необходимо точно обратното – детоксикация.
Включването на изкуствена вентилация (кислород) допълнително изгаря бронхите,
които вече са травмирани от нано-частиците.
Заключение:
Ефективна ваксина срещу т.нар. ковид не може да бъде разработена, тъй като не
може да съществува ваксина срещу нано-токсикоза. Това е все едно да се
разработи ваксина срещу изгаряне на котлон. По наше мнение трябва спешно да се
проведе научна дискусия и изследване дали причинителят на ковид действително е
вирус или се касае за наночастица. За да се подпомогне научното разбиране на този
проблем, трябва да се използват коректните термини: не бива повече патогена да се
нарича „вирус“, а наночастица. Също така не бива за инжекциите да се използва
терминът „ваксини“, тъй като правилнното название е операционни системи с
графен оксид. Използването на правилните термини би подобрило в значителна
степен разбирането и решаването на научния проблем, пред който сме изправени.
Невена Станчева, Атанас Милушев, Дарина Йорданова
www.obedineni.com
