Новинарска и ПР агенция - Новините от днес

Десете етапа на ГЕНОЦИД

Геноцидът е процес, който се развива в десет етапа, които са предвидими и могат да бъдат спрени. Превантивните мерки могат да го спрат по всяко време. Процесът не е линеен. Етапите могат да се появят едновременно. Логично, по-късните етапи трябва да бъдат предшествани от по-ранни етапи, но всички етапи продължават да действат през целия процес.

С тази статия искам да покажа сходностите с провежданата в момента масова кампания по инжектирането на огромни човешки популации с експерименталните препарати, които бяха одобрени под измамен претекст.

Кратък опис на „пандемията“

Както знаем тестовете за откриването на SARS-Cov-2 бяха закупени много преди да го обявят за пандемия. Знаем също, че всичко беше предварително планирано с провеждането на симулационни тренировъчни програми. Знаем че една малка група от супер-богати финансира цялата кампания. Знаем че медиите за масова комуникация излъчват само пропаганда. Знаем че има абсолютна цензура и във водещите социални канали в интернет. Знаем че на починалите не се правят аутопсии и телата им се изгарят в повечето случаи. Знаем че никога не е бил изолиран и пречистен коронавирус. Знаем че тестовете са нагласяни да отчитат, както намерят за изгодно. Знаем че правителствата приеха заеми за да извършат предателство над народите си чрез симулация, която им беше предварително подадена. Знаем че крият от народите, че това са експериметални препарати. Знаем че болничните заведения прекратиха приема на болни. Знаем че блокираха малките търговци, което доведе до масова безработица по целия свят. Знаем че наложиха ограничителни мерки. Знаем че се задължиха носения на маски за лице, които вредят изключително много на здравето. Знаем че се нарушиха закони под претекста с наложената извънредна ситуация. Знаем че хора бяха и са поставяни под домашен арест затова, че отказват да си направят тест. Същите тестове се доказа от независими лаборатории, че съдържат вредни за здравето вещества. Видяхме умиращи пред болници и поликлиники. Видяхме че се прилагат целенасочено „лечения“ водещи до смърт на пациенти. Знаем че бяха скрити лекасртвени продукти и се обяви за лек единствено експерименталните препарати. Знаем че тези препарати са ударното оръжие за масово унищожение, защото никога досега не е имало толкова голяма смъртност от „ваксини“. Знаем че всичко гореизброено и пропуснато е ползвано последователно, кумулативно и целенасочено. Подготвени са специални „пропуски“ за инжектирани с тези препарати лица.

Как се провежда геноцид? В текста по-долу е кратко описание на всяка стъпка и евентуалното разрешение, което да не допусне по-нататъшното му провеждане, създаване. За референции се връщайте на горния опис.

➔ 1. КЛАСИФИКАЦИЯ: Във всички култури съществуват наложени категории, които са за да разделят хората на „ние и те”. Това може да включва разделение на етническа принадлежност, раса, религия или националност, икономическо и здравно състояние и т.н.

Основната превантивна мярка на този ранен етап на геноцида е да се отхвърлят всички разделения в обществото, които насърчават класификации и разделения.

➔ 2. СИМВОЛИЗАЦИЯ: Дават се имена или други символи на класификациите. Наричаме хората „евреи“ или „цигани“ или ги различаваме по цветове или дрехи; и прилагаме символите към членове на определени групи. Класификацията и символизирането са общочовешки и не водят непременно до геноцид, освен ако не водят до дехуманизация.

За борба със символизирането трябва да не се приемат от обществото символи, които могат да класифицират отделни групи.

➔ 3. ДИСКРИМИНАЦИЯ: Доминиращата група използва закон, обичай и политическа власт, за да отрече правата на други групи. Безсилната група може да не получи пълни граждански права.

Превенцията срещу дискриминацията означава пълно политическо и гражданско отхвърляне на всички дискриминиращи закони и действия.

➔ 4. ДЕХУМАНИЗАЦИЯ: Едната група отрича хуманността на другата група. Членовете на тази група се приравняват до животни, паразити, насекоми или болест. Дехуманизацията преодолява нормалното човешко отвращение към убийствата. На този етап пропагандата в централизираните медийни канали (и социални мрежи в интернет) се използва, за да охули групата на жертвите. Мажоритарната група бързо се индоктринира да разглежда другата група като по-малко от човешка и дори чужда за обществото.

За борба с дехуманизацията и подбуждането към геноцид не трябва да се бъркат със свободната реч. Обществото трябва да притиска властите да премахват всеки дискриминационен закон, да осъждат всяка публична изява и др., които могат да доведат до дискриминация.

➔ 5. ОРГАНИЗАЦИЯ: Геноцидът винаги се организира, обикновено от държавата или чужди държави, организации, като често се използват милиции, за да се осигури отричането на държавна отговорност. В геноцидните места се организират тайни полиции за да шпионират, цензурират, арестуват, изтезават и убиват хора, заподозрени в опозиция към властите, наратива им.

За борба с този етап членството в геноцидни милиции трябва да бъде забранено и отхвърлено от обществото. Лидери, които водят такива милиции трябва да бъдат арестувани и лишени от свобода обезателно.

➔ 6. ПОЛАРИЗАЦИЯ: Доминиращата група приема закони или укази за извънредни ситуации, които им дават пълна власт над целевата група. Законите подкопават основните граждански права и свободи. Целевите групи са обезоръжени за да ги направят неспособни да се самозащитават. Преследват се, арестуват, измъчват и убиват лидерите на целевите групи.

Превенцията може да означава енергични действия за въоръжаването на целевите групи, за да могат да се защитават.

➔ 7. ПОДГОТОВКА: Изработени са планове за геноцидни убийства. Има подготвени списъци. Лидерите на групите извършители планират „окончателни решения“. Те често използват евфемизми, за да прикрият намеренията си, като например посочват целите си като „етническо прочистване“, „пречистване“, „борба с тероризма“ и др. Изграждат армии, купуват оръжия и обучават своите войски и милиции. Възпитават населението към страх от групата на жертвите. Лидерите често твърдят, че „ако не ги убием, те ще ни убият“, маскирайки геноцида като самозащита. Актовете на геноцид се прикриват с въоръжени конфликти или гражданска война. Внезапно се увеличава възпалителната реторика и пропагандата на омразата с цел създаване на страх сред населението. Политическите процеси като мирни споразумения, които застрашават пълното господство на геноцидната група или предстоящи избори, които може да им костват хватката върху общата власт, всъщност могат да предизвикат геноцид.

Предотвратяването на подготовката може да включва оръжейно ембарго и комисии за прилагането му. Трябва да се включва и наказателно преследване за подбудителство и конспирация за извършване на геноцид.

➔ 8. ПРЕСЛЕДВАНЕ: Жертвите се идентифицират и отделят. В спонсорирания от властите геноцид членовете на групите жертви могат да бъдат принудени да носят идентифициращи символи, с които да бъдат лесно разпознаваеми от всички в обществото. Имуществото им често се отчуждава. Понякога дори се разделят в гета, депортират се в концентрационни лагери или се ограничават до региони за да гладуват и умрат. Умишлено са лишени от ресурси като вода или храна, за да ги унищожат бавно. Прилагат се програми за предотвратяване на потомството чрез принудителна стерилизация, аборти, отслабване на здравето, скъсяване на живота … чрез употребата на инжекции с определени отровни препарати. Децата са принудително отнемани от родителите. Основните човешки права на групата жертви систематично се подлагат на злоупотреба чрез извънсъдебни убийства, изтезания и принудително разселване. Започват геноцидни кланета. Те са актове на геноцид, защото умишлено унищожават част от друга група. Извършителите следят дали подобни кланета срещат някаква международна реакция. Ако не, те осъзнават, че международната общност отново ще бъде в ролята на странични наблюдатели и ще позволят нов геноцид.

На този етап трябва да бъде обявена извънредна ситуация за геноцид. Нужна е международна въоръжена намеса или да се предостави тежка помощ на групата жертви за тяхната самозащита. Трябва да се праща и хуманитарна помощ, както и да бъдат приемани от съседните страни неизбежния прилив от бежанци.

➔ 9. ИЗТРЕБВАНЕ: Унищожението на хора започва и бързо се превръща в масовото убийство, законно наречено „геноцид“. Убийците използват думи като „унищожение“, защото те не вярват, че жертвите им са напълно хора, а когато е спонсорирано от държавата, въоръжените сили често работят с милиции, за да извършат убийствата. Понякога геноцидът води и до отмъщение от групите помежду си, създавайки низходящ във вихъра цикъл на двустранен геноцид. Актовете на геноцид показват, колко дехуманизирани са станали жертвите. Мъртвите тела са разчленявани и излагани на показ за да тероризират групите жертви; изнасилването се използва като инструмент на войната за генетично изменение и изкореняване на другата група. Унищожаването на културни и религиозни ценности се използва, за да се унищожи съществуването на групата жертва от историята. В една тотална война не се разграничават цивилните от бойците. Това води до широко разпространени военни престъпления. Масовите изнасилвания на жени и деца се превръщат в характеристика на всички геноциди. Всички мъже в бойна възраст са убивани в някои геноциди. Като цяло при геноцидите са унищожавани всички членове на целевата група.

На този етап само бързата и непреодолима въоръжена намеса може да спре геноцида. Създават се безопасни зони или коридори за бягство на бежанци със силно въоръжена международна закрила. Ако силните държави не предоставят войски за пряка намеса, те трябва да осигурят въздушния транспорт, оборудване и финансови средства, необходими за намеса на регионалните държави.

➔ 10. ОТРИЧАНЕТО: е последният етап, който продължава през цялото време и винаги следва „рамо до рамо“ геноцида. Той е сред най-сигурните показатели за по-нататъшни геноцидни кланета. Извършителите на геноцид изкопават масовите гробове, изгарят телата, опитват се да прикрият доказателствата и да сплашат свидетелите. Те отричат ​​да са извършили някакви престъпления и често обвиняват за случилото се жертвите. Те блокират разследването на престъпленията и продължават да управляват, докато не бъдат изгонени от властта със сила, а ако успеят започват да бягат в изгнание. Там те остават безнаказани, освен ако не бъде приложено международно притискане на страната, която ги е приютила.

Най-добрият отговор за отричането е наказанието от международен трибунал или национални съдилища. Там доказателствата могат да бъдат изслушани, проверени, а извършителите наказани. Международният наказателен съд може да не възпира най-лошите убийци на геноциди, но с политическата воля да ги арестуват и преследват, някои може да бъдат изправени пред съда. Винаги и когато е възможно, местните производства трябва да осигурят форуми за изслушване на доказателствата срещу извършители, които не са били основните лидери и планиращите геноцида, с възможности за реституция и помирение.

Правосъдието трябва да бъде придружено и от образование в училища, семейства и медиите за фактите около геноцида, страданията причинени на жертвите му, мотивацията на извършителите и необходимостта от възстановяване на правата на жертвите.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече