Дъщеря на баща си!Гледах през сълзикъм нощното небе,когато глас познатотгоре се обади:- За мен ли плачеш пак, дете?- Трудно е без тебе, тате.Няма те от този святда ме спасиш.- А ти нима не виждаш,че подарък ти етози святи цялата ми сила имашда го покориш?И залези ти носяв любимия ти цвят;розово небетода го гледаш,докато вървиш.- Нима си мислиш,че сама ще мога?Пътят труден е без теб.- Избърса ми сълзите….