Привет, тате!Днес сме в една от любимите ти църкви… Знам, събра ни тук и сега се радваш, че сме заедно пред теб.Тук си дядо, баща, приятел, любим… – Себеотрицателен си!Какъвто цял живот беше…Голяма живопис е твоя земен път!Като картините ти – горещи и луди…Съдбата ти беше другар – а ти, верен на себе си – я предизвикваше на всяка крачка.…Толкова сложно ставаше понякога, че човешките предели се превръщаха в просяци и не намираха думи за описание на случващото се……
Коментарите са затворени, но trackbacks и pingbacks са отворени.