Има дни, в които една нация говори, а светът слуша. 24 май е такъв ден. Ден, в който буквите не са символи върху хартия, а жив дъх на паметта. Ден, в който езикът не принадлежи на една страна, а на всички, които са се осмелили да го обикнат. В този ден посланици и дипломати от Обединеното кралство, Украйна, Австрия, Камбоджа, Полша, Молдова, Словения, Германия и Унгария застанаха пред стиховете на Иван Вазов — не като гости на езика, а като негови събеседници….
Коментарите са затворени, но trackbacks и pingbacks са отворени.