Наскоро получихме поредното доказателство, че неофициалната история на българския Парламент е далеч по-интересна, а вероятно и по-достоверна от явната, която, както отдавна сме се убедили, е изпълнена предимно с фалшива показност – от десетилетия наблюдаваме как слаби актьори се лигавят в несръчни постановки – а словесната им разпасаност сякаш е безпределна. По време на заседанието на 6 март, без да съобрази, че микрофонът ù е включен, председателката на Парламента казва нещо очевидно неприлично, което обаче много точно ни отвежда към действителното състояние на българския „парламентаризъм“, а всъщност и изобщо към същността на тукашната политика….
Коментарите са затворени, но trackbacks и pingbacks са отворени.