Имаше време, когато думата „закуска“ не означаваше опаковката с лъскав надпис и дълъг списък от съставки, а нещо топло, познато и направено с грижа. В нашето детство закуската имаше мирис — на препечен хляб, на масло, на чай, който леко пуши в чашата. И почти винаги зад нея стоеше мама.Сутрините започваха рано. Докато ние още се въртяхме сънено в леглата си, в кухнята вече се чуваше дрънчене на чинии….
