В старите български вярвания бродникът е душата на човек, който след смъртта си не е намерил покой – така той нито е жив, нито напълно мъртъв. Скита се между световете, вечно търсещ и бродещ. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва. Появява се тихо, често без да бъде забелязана, но оставя след себе си студ, страх, болести и нещастие. Заселва се в стари къщи, изоставени места, стои на кръстопът или в незатворени гробове….
