Когато си тръгне човекът, когото обичаме, сякаш светът губи цветовете си, а между нашия и онзи свят се спуска невидима завеса. Ние продължаваме да живеем — работим, говорим, усмихваме се — но дълбоко вътре остава усещането за недоизказаност, за липса. Желанието да почувстваме, макар и за миг, присъствието на онзи, който някога беше до нас.И понякога това наистина се случва. Не шумно, не по чудодеен начин, а много тихо — чрез знаци, аромати, сънища, мисли и странни съвпадения….
