ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ с новия издател на ПИК Светослав Кантарджиев: Недялко Недялков е мой учител. ПИК ще продължи да е убежище на свободното слово

Светослав Кантарджиев не е от хората, чието име попада често във фокуса на общественото внимание. Той е собственик на медийна група “Селевкиди”, обединяваща над 50 издания и 170 фейсбук страници. Първите си стъпки в онлайн медиите прави преди близо десетилетие, когато закупува от журналиста и издател Георги Календеров светските и разследващи сайтове kliuki.bg, razkritia.com, kliuki.net и kliuki.ws. Работи активно в полето на рекламния бизнес, притежавайки над 150 билборда. През 2008 г. е поканен като финансов директор в “Ню Медия Груп”, издателството, което ръководи в. “Уикенд”, в. “Минаха години”, в. “Всеки ден”, сп. “Биограф”. През 2009 г. става изпълнителен директор заедно с Недялко Недялков. Малцина знаят, че той е основател на фондацията за опазване на културното наследство “Мизия”. 
Invalid domain: crimesbg.com

Роден е на 11.04.1977 г., зодия Овен, завършил 35 СЕУ “Добри Войников”, както и политология магистърска степен, държавна поръчка в СУ “Св. Климент Охридски”. 

При все, че работата му е свързана с едни от най-публичните поприща – медии и реклама, винаги е предпочитал да стои зад кадър. До днес, когато стана ясно, че той придобива една от най-големите и значими информационни агенции – ПИК. 

Защо нейният основател Недялко Недялков реши да се оттегли и какво свързва двамата, отговорите дава собственикът на медийна група “Селевкиди”.

Интервю на Асен РАШКОВ, главен редактор на ПИК: 

– Г-н Кантарджиев, основателят на ПИК Недялко Недялков изненадващо обяви, че се оттегля от издателския бизнес и прехвърля последната си “рожба” на Вас. Обикновено продажбите на медии от този калибър винаги са били придружени от изобилно количество слухове, витаещи месеци по-рано в гилдията. Но Вие двамата изненадахте всички.

– Моят приятел Недялко каза нещо много определящо за миналото, но и за бъдещето на нашия общ проект: “Лаская се, че ПИК е едно от последните островчета на свободното говорене в напълно превзетата от либералния естаблишмънт и правителствената цензура медийна среда”. Ще допълня, че ПИК ще продължи да бъде убежище на свободното слово и в това съм категоричен. С г-н Недялков се познаваме повече от 20 години, работили сме рамо до рамо в някои от най-ярките му медийни проекти, какъвто е в. “Уикенд”. Разликата между мен, Недялко и журналистите, с които някога заедно стъпихме на медийния пазар, е, че работата ми е фокусирана върху мениджмънта и рекламата на изданията. Ако Недялко и останалите журналисти, с които тръгнахме заедно преди години, са духът, аз съм моторът, чиято функция винаги е била да осигури достойно възнаграждение за колегите и финансовата свобода да творят, без да се обременяват с тревогите на делника. Това ще правя и сега – ще се съсредоточа върху създаване на адекватни условия, в които талантът на хора като Соня Колтуклиева, Асен Рашков и останалите колеги да разцъфти, те да имат уютна професионална среда и още по-голяма независимост. Да бъдат уверени, че в мое лице те имат защита и гръб, на който да се опрат за бъдещите си журналистически разследвания и изяви.

– И все пак защо беше тази тайнственост?

– Няма никаква загадка. С Недялко сме заедно почти ежедневно, обменяме мисли за медийната среда, за цензурата, за икономическия натиск над пишещите хора и така в един момент той ми предложи да поема ПИК. Може би защото е наясно, че аз категорично ще запазя изданието във вида, в който го наследявам. В редакцията на ПИК ще цари същата свобода и ще се отстояват същите принципи, заложени от Недялко Недялков. Единственото, което мога да предложа, е защита на журналистите от външен натиск – както политически, така и икономически. Това между нас с г-н Недялков не е сделка, или поне не в онзи й вид, който хората са свиквали да разбират. Това е приятелско рамо, за да може той да развива нови проекти в обществен план. Аз съм негов ученик и се възприемам точно по този начин – като човек, който е призван да съхрани и защити духа, страстта и енергията, направили ПИК лидер на новинарския пазар.

– Как смятате да осигурите всичко това? 

– Недялко ме е учил, че успешните медии трябва да се самоиздържат и да не бъдат зависими от публичен ресурс като обществени поръчки, европейски и всякакви други програми, и пр. Медиите, които и в момента управлявам, се финансират единствено от реклама, в т.ч. и от Google реклама. Търговските партньори, които рекламират в останалите ми медии, пък имат клаузи в договорите, че нямат право да се месят в редакционната политика. Моята амбиция е да развия ПИК като платформа, в която водещи икономически субекти могат да представят своята дейност при ясни и прозрачни условия. От нас те ще получат читаемост и лоялна аудитория. Но нищо повече. Никога не бих търгувал медийна свобода срещу финансова сигурност. 

 – Кой е Светослав Кантарджиев? При търсене на името Ви в Гугъл откриваме множество сайтове, под които стоите Вие, включително и “Свободно слово”, чиято камера и микрофон са в парламента редом до големите национални телевизии. Четем информация за Ваши увлечения по археология, нумизматика, културно наследство. Името Ви се свързва също така и с модния бизнес. 

– Както по-напред казах, именно Недялко Недялков беше човекът, който ме посвети в медиите и журналистиката. На комуникационния пазар съм от началото на новия век, но първите ми стъпки са свързани с рекламата и по-специално с външната реклама. Ръководя рекламна агенция, притежаваща над 150 билборда в цялата страна. Онова, с което се гордея, е, че не съм участвал в общински билборд конкурси и не вземам съоръжения на безценица, за да ги преотдавам на десетократно завишени цени. Напротив – всичките ми сделки за външна реклама са изцяло търговски и справедливи за всеки участник в процеса. Бидейки на този пазар, пътищата ни с Недялко се пресякоха и той ме покани във в. “Уикенд”, където отново отговарях за рекламата и привличането на партньори. От г-н Недялков усвоих още един принцип, който ще приложа и в ПИК – творческата дейност и съдържанието да бъдат изцяло разделени от финансирането. Така беше още в първите години на “Уикенд” и аз никога не съм си позволявал да се меся в онова, което Недялко или Мартин (бел.ред.: настоящият собственик и главен редактор на вестника) пишат. Което, разбира се, ми навлече недоволството на много хора с възможности. Те си повярваха, че щом плащат за рекламни карета, ще могат да казват какво да излиза на страниците. Беше тежка цена, която плащаме и до днес. През 2009 г. оглавих мениджмънта на цялата група от издания, възникнала около вестника в най-силните му години – в. “Уикенд”, в. “Всеки ден”, в. “Минаха години”, маркетинг и рекламата в сп. “Биограф”. Няма човек на медийния пазар, с когото да не съм работил – от главни редактори, през журналисти, фотографи, оператори, та дори и техническия персонал – смея да кажа, че ги познавам поименно.

Така се стигна до 2012-2013 г., когато с още няколко журналисти решихме да се възползваме от потенциала на интернет. Създадохме най-силния за времето си светски сайт, където моята роля отново се свеждаше до намиране на рекламодатели и финансиране. Покрай него основахме и придобихме още серия сайтове, специализирани в светската и разследваща журналистика. Интернет дава невероятна свобода, новините достигат до читателите за секунди, а липсата на цензура позволява да се кажат неща, които за миг преобръщат процесите, не само у нас. Не страдам от излишна скромност, ето защо ще спомена, че най-горещите скандали в хайлайфа са тръгвали от моите сайтове razkritia.com и kliuki.bg, където са излизали тежки разследвания за ъндърграунда, политическия и икономически елит. Стигало се е до там опасни босове, някои от които вече не са сред нас, да ме издирват за отмъщение, че моите журналисти са осветили техни схеми, зависимости и обвързаност с висши политици. Всичко това читателите получаваха на достъпен за тях език, поднесено цветно, сочно и вълнуващо. Така е и до днес.

През годините разширихме портфолиото и тематиката. Роди се сайтът за криминални новини crimes.bg, чисто новинарския “Мрежа.бг”, а през 2022 г. бях поканен да вляза като инвеститор в една от най-значимите медии в полето на консерватизма и родолюбието – “Свободно слово”. Сами виждате, че редакционната му политика се е съхранила непроменена, моят принос беше единствено да го надградя като информационна агенция. Закупихме телевизионна техника, поканихме към нас да се присъединят журналистът Анелия Дулева и оператора Симеон Крушков, а днес – две години по-късно медията предава пряко от Народното събрание, Министерски съвет, Столичния общински съвет, а журналистите правят сериозни разследвания, разкривайки много от недъзите в обществото.

– Колко медии управлявате към днешна дата?

– В портфолиото на медийна група “Селевкиди” са над 50 онлайн издания, покриващи цялата палитра на обществения интерес. Само спортни медии не съм менажирал, както и такива, които са тясно специализирани във финансово-икономическата тематика. С голяма част от издателите, главни редактори и журналисти на останалите медии контактувам ежедневно и сме в добри отношения.

– И все пак – защо ПИК? Не е ли твърде голяма хапка медия от подобен калибър дори за Вас?

– Да си призная, това беше идея и предложение на г-н Недялков. Той от доста време търсеше човек, с когото вибрират на една честота, ако мога да използвам модерния “ню ейдж” жаргон. Факт е, че той е мой учител и аз цял живот съм прилагал неговите принципи за развитието на журналистически проекти. От него знам, че няколко крупни икономически групировки са се опитвали да му отправят оферти, но той беше наясно, че по този начин ПИК ще бъде овладян, а свободата – затворена в златна клетка. При мен е обратното – аз отказвам да се меся на журналистите, откровено не желая да влизам в ролята на медиен бос и мастит издател. Може би няма да съм в състояние да отворя ро̀га на изобилието за работещите там – ще финансирам медията консервативно, но ще пазя достойнството на пишещите и снимащи хора в редакцията. С Недялко изповядваме една и съща идеология, политическите ни убеждения са много сходни и двамата имаме вкус към скандала и усет да го търсим навсякъде. Не ни е страх да вадим на показ кирливи ризи, не изпадаме в зависимости. И знаем как да отказваме дори на пръв поглед изгодни предложения. Това ни събра и това ми дава сила да продължа делото му. Също както моите досегашни медии, ПИК е независимо издание и аз ще го съхраня такова. Да финансираш неудобна медия се иска смелост. Аз ще черпя такава от журналистическия екип, който стои зад мен.

– Няма как да не Ви попитам ще бъде ли във Вашите ръце тази медия инструмент за политическо влияние.

– Както и преди малко казах – моята роля в “Ню Медия Груп” (бел.ред.: издател на в. “Уикенд”) е била чисто мениджърска, дори имах нотариално заверен договор с главния редактор да не се меся в редакционната политика. Всеки, който се опасява, че бих залитнал в защита на нечии интереси, може да отвори кой да е от сайтовете, които съм основал и да провери дали до сега е имало подобна тенденция. Най-вероятно ще се разочарова. Медията не е стерилно пространство, лишено от собствено разбиране за процесите. Точно обратното. ПИК е силен точно заради ярките лични позиции на Недялко, на Соня Колтуклиева и на останалите журналисти. Аз също имам своите политически пристрастия, работя изцяло с лични средства, не се докосвам до публичен ресурс, ето защо притежавам привилегията да подбирам репортери и редактори, чиито убеждения са близки до моите и да им давам поле за изразяване на тези убеждения. Така че ПИК, както и останалите ми медии, няма да бъдат безинтересни – напротив, те ще са ярки, полемични, с отчетлива физиономия, в т.ч. и политическа. Медията е на първо място страст, идеология и платформа за защита на убеждения. Което в никакъв случай няма да ме спре да разобличавам недъзите дори на личности и организации, на които симпатизирам в частно качество. 

– Как медийният бизнес се съотнася към работата Ви в сферата на културното наследство? Вие сте основател на фондация “Мизия”.

– Опазването на културното наследство, историята и археологията са друга моя страст и хоби, на което, признавам си, нямам времето и ресурса да се посветя изцяло. Имам класическо образование, завършил съм столичното 35 СЕУ “Добри Войников”, където преподавателите разпалиха интереса ми към миналото и към духовните постижения на България. Така във времето се запалих по колекционерството и се надявам, че някой ден ще съумея да развия това свое си занимание в дейност, която да подпомага държавата в съхранението на нейното материално и духовно наследство.

– Всичко, което казвате дотук, е прекрасно, но какво ще отговорите на онези, които свързват името Ви с дейности, не особено присъщи за издател? В публикации след 2010 г. Вие сте цитиран в откровено ъндърграунд контекст, дори към името Ви е добавен характерен прякор?

– Отново ще се върна във времето след 2010 г., когато бях първо финансов, а след това и изпълнителен директор в “Ню Медия Груп”. Периодът съвпада с разбиването на няколко зловещи престъпни банди за отвличания, рекет, побои. Най-известната от тях е групата на “Наглите”, но тя не бе единствена. На страниците на в. “Уикенд” се появиха редица журналистически разследвания, описващи бруталността, с която са действали ъндърграунд персоните – как са отвличали хора, рязали са пръсти и какви ли не други извращения. Навлякох си гнева на много страховити фигури, сред които вече покойните Алексей Петров и Антон Петров-Хамстера, най-вече техния гняв. В знак на отмъщение срещу хората от екипа на медията, беше финансирана кална и недостойна кампания, в която аз бях представен едва ли не като участник в криминалните процеси, лепнаха ми и цветист прякор, типично за Алексей Петров. Знаете как действаше той в периода 2008 г. – 2010 г., улицата, МВР и Прокуратурата бяха негови. Четох по онова време, че съм бил търговец на оръжия, продавал съм ракети “земя-въздух” на Сирия, участвал съм в трафик и какво ли още не. За хората, които ме познават, подобни писания изглеждат нелепо, тъй като аз съм известен по-скоро като “книжен” човек, с вкус към науката, словото и историята. Ако имаше нещо позитивно в цялото ми омаскаряване, то е, че този фалшив ореол на “лошо момче” ме направи по-атрактивен сред нежната половина на човечеството. Ако трябва да съм сериозен – времето доказа несъстоятелността на подобни клевети. Цената им обаче бе платена от най-близките ми хора. Точно заради тях ми е трудно да простя на разпространителите им, макар някои вече да не са сред нас. 

– Преди да ми разкажете за първите си стъпки в модата, ще се позова на материал от преди близо две десетилетия, където този път Ви свързваха с “Топлофикация” и договори, които модната Ви агенция е сключвала с дружеството-монополист?

– Започвам отзад напред. През 1998 г. направих първите си стъпки в светските среди, създавайки рекламната и фешън агенция “Джей Моделс”, която организираше конкурсите за красота “Топ модел България”. Паралелно основах и първата си агенция за билборд реклама “ВИП Груп 77” ЕООД. Смело мога да кажа, че “Джей Моделс” беше организация, даваща възможност на моделите да се занимават единствено и само с мода. Настоявах да стоят далеч от процеси, носещи лоша слава в този бизнес. Факт е, че невинаги в този бизнес успявахме да контролираме моделите. Това могат да потвърдят някои от тогавашните ми конкуренти, с които и до днес имаме повече от добри, приятелски отношения. Не случайно краят на модната агенция съвпадна с началото на световната финансово-икономическа криза след 2007 г. За разлика от други агенции, които използваха красотата за камуфлаж на не особено морални и законни дейности, аз нямах техния неофициален финансов ресурс и предпочетох да изляза от модния бизнес. Що се отнася до “Топлофикация”, “Джей Моделс” беше спечелила открит конкурс за три договора с “Топлофикация – София”. Всички те бяха за изработването на брошура, съдържаща колаж, на който да бъдат изобразени най-известните сгради в София под наслова “Светлина и топлина за всички”. Към тях трябваше да има и портрети на известни лица от политиката, бизнеса, спорта и културата. За съжаление моето дружество бе сред десетките, а може би и стотици контрагенти на монополиста, пострадали от не особено коректното отношение на тогавашната му управа. За да съхраня доброто си име, аз върнах сумата от 24 000 лв., която ми беше изплатена по тези договори. Запазих си обаче урока да стоя далеч от всяко занимание, включващо публичен ресурс и държавни компании.

– И финален въпрос – кажете каква беше цената на сделката за ПИК и как финансирахте покупката?

– Изцяло със собствени средства. С риск да се повторя – това не беше сделка, а приятелско рамо и предаване на щафетата от моя учител г-н Недялков към мен. Цената е достойна и справедлива, но не би било етично да говоря с цифри. Пожелавам успех на целия екип и нека Господ да ни помага!