„Обичам Бог, защото ме кара да обичам“, признава Чочо Попйорданов, който почина навръх Георгьовден преди 10 години едва на 48. Той и досега остава един от малкото ни актьори, към които публиката се отнася като към предпочитан глезен хлапак – палав и непредвидим. В голямото му сърце е истинско стълпотворение – жени, приятели, кучета, котки…Чочо споделяше, че ако би могъл да избира своето време, то ще е в апогея на романтизма – XIX век силно го вдъхновява и се надява, че има поне едно прераждане в епохата на великите френски писатели….
