Сутрин ставам, буквално падам от леглото на пода в просъница. Нямам време за кафе, а като лично мое постижение отбелязвам факта, че успявам да се облека и не тръгвам с две различни обувки. На магия стигам до спирката на автобуса и се моля да не го изпусна, защото минава веднъж на високосна. А в автобуса ме чакат заспали и кисели хора, които също като мен не са се докоснали до сутрешното си кафе….
