Вечен Живот , Мир и ЛЮБОВ – това беше живота за АДАМ ! След , като послуша ЕВА и предаде БОГ света се превърна в Ада – който виждаме днес ! Острова на Господ- АТОН – истинските войници за СПАСЕНИЕТО на ВЕЧНИТЕ ДУШИ ! ☆НЕ ПРОПУСКАЙ на 23. ХII. 2021- 19:00 ☆ кино Люмиер/НДК/☆
Идеята на Продуцента
Особеностите при създаването на картината допринасят за пълното потапяне на
публиката в събитията на филма, тъй като освен че всички герои са реални,
продуцент на лентата е дякон Александър Плиска (основоположник на идеята за
създаването му), който в продължение на 10 години прекарва по една четвърт от
годината в Дохиарския манастир. Там той живее рамо до рамо с монасите,
споделяйки с тях както ежедневието, така и работата. Именно това дава
възможност да се покаже живота на един от манастирите на Атон отвътре,
запазвайки атмосферата и автентичността.
Идеята за създаването на документалния филм идва още през декември 2005
години, когато Александър се среща с главния герой на бъдещата лента – (вече
покойния) игумен на Атонския манастир Дохиар Геронда Григорий (Зумис). Именно
този невероятно жизнерадостен, любящ и харизматичен мъж се превръща в бисер
на картината, защото дългогодишният му опит го възнаграждава с дълбоко
разбиране на човешката душа и нейното желание да се върне към състоянието,
присъщо на човешката природа на Адам отпреди грехопадението
Изявление на Режисьора
Идеята за филма беше предложена от мой приятел, продуцентът протодякон
Александър Плиска, който в продължение на десет години прекарва по 3 месеца
годишно в манастира Докиар, споделяйки живота и трудовете на монасите. Това
дава възможност да се проникне в ситуацията отвътре и да бъде споделена
невероятната атмосфера на манастирския живот.
Когато попаднах за първи път на Света Гора, внимателно се вгледах в живота на
Атонските монаси. И още от първите дни си поставих две задачи за създаването
на филма: да се отделя от повърхностния поглед към случващото се и да снимам
възможно най-внимателно и невидимо, отчитайки етичните съображения. Пред
мен бяха монаси, обикновени хора от плът и кръв, не летящи над земята или
ходещи по водата. Ежедневна обща молитва в храма нощем, всекидневна работа
в кухнята, в овощните и зеленчукови градини, на строителните обекти, постоянно
приемане на гости. Пълно взаимно себеотдаване. Тук за пръв път срещнах хора,
които не се крият от Бога поради светска суета. Всеки от нас – подобно на Адам –
се крие от Бога, заравяйки себе си в развлечения, битови грижи, работа. От това
е съставен нашият живот. А животът в Атонския манастир е излизане – осъзнато и
решително – за среща с Бога. Навярно монасите са едва една хилядна част от
цялото човечество. На хиляда човека все ще се намери един, който чува в себе си
божествения призив, престава да се укрива, оставя светските грижи и излиза за
среща с Бога
