Да помислим заедно.Буквално допреди броени дни харвардските тролове бяха напълно неизвестни елементи от българската таблица на политическите елементи. Имената им влязоха в обръщение след любезната намеса на американския посланик Мустафа при реденето на служебния кабинет на Радев. Последва директно споменаване на името на усмихнатия канадец Кирчо, лично от президента Байдън – уникално явление за балканската пък и световна политика. Лично „бащата на народите“ да те пробутва, хич не е лесна работа, макар и да е твърде тъмна засега. Много тъмна, мътна и кървава.
Пък и каква ли не още.
С тези няколко стъпки американската администрация превърна отново харвардските си юпита в копия на собствените си интереси. Не на националните ни такива.
Убеден съм, че ако сега бяхме членове на съветския блок, нещата щяха да се подреждат по същия почин – отгоре надолу. Демократично. Затова, всички наши партийни лидери онемяха. Буквално онемяха пред Байдън и днес се чува само мляскането и облизването на харвардското тяло, интегрирано, за да бъде облизвано звучно. Такава е нашата политика, такива са ни и политиците и държавниците, както и вся остолноя сволоч. Дресирани са да бъдат такива – накъдето духа вятъра, натам и ние плуваме. Но много по-често лазим.Явно, никой не иска да осъзнае какво ни се случва и допустим ли е начина по който ни се случва!? Мен ако питате, всеки чужд наемник гледа интересите на този, който го е наел. Но ако все пак мислите, че там някъде са и вашите интереси, никой не може да спре въображението ви. Ще убием още няколко ценни години, те пък от своя страна ще погубят много от нас – какво толкова! Ние отдавна живеем в безвремието на своя ад.Моят лукс е поне да мога да го изрека на глас. Без автоцензора. Пък който все още може да чува, нека да се въоръжи много добре. Има защо. И да стъпва на здраво. Николай Марков, Фейсбук
