В правната комисия днес наблюдавахме парад на лицемерието, опит да се съхрани непокътнато царството на Гешев. Очевидно страшно много хора не искат да се стигне до гласуване в зала за закриването на специализираните съд и прокуратура. Очевидно много хора ги е страх. Очевидно много хора идват да се отчетат пред главния прокурор колко самоотвержено дерат ризи затова да бъде непокътната цялата инфраструктура на репресията в България. Става дума за един политически съд. Специализираният наказателен съд бе създаден от Цветан Цветанов и компания като политически репресивен съд, като политическа бухалка, която оказва натиск на едни и осигурява безнаказаност на други. Големият проблем, който не може да се хване от статистиката, с която днес се замеряха колегите, е за неразследваните лица. Г-н Гешев може да отговори на един въпрос като наблюдаващ прокурор – как стана така, че той не забеляза г-н Пеевски по делото КТБ? Журналистите изчислиха, че Пеевски е споменаван над 100 пъти в документите по делото. Наблюдаващият прокурор по това дело беше Гешев. Да отговори какво беше неговото вътрешно убеждение, че не го забеляза. Защото Държавният департамент и министерството на финансите на САЩ го забелязаха и ние всички плащаме цената за това.И докато г-н Гешев обяснява как българските граждани щели да платят едно или друго, искам да обясни каква е цената за това, че в последния доклад на Държавния департамент на САЩ за инвестиционната привлекателност на България думите България и корупция са споменати в едно изречение 24 пъти. Вие знаете ли нашите деца, които си търсят работа в България и се надяват да имат бъдеще в България каква цена плащат за това? За работните места, които не са открити тук, за инвестициите, които не са направени тук, заради всяко споменаване на България с корупция в едно изречение.
