Новинарска и ПР агенция - Новините от днес

Великите думи на Васил Левски

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.

Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“

Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.

Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — доЛ. Каравелов, 25.VII.1872

Бързата работа ялова излиза. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.

Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.

Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

Дела трябват, а не думи.
— до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.

Днешният век е век на свободата.
— до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.

Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.
— до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.

Дързост и постоянство!

За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3

За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим. — до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г.

Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.
— до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.

И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.

Както речат повечето игроводи, така ще играем.
— до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.

Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
— до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.

Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!
— до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
— до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.

Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

Народе ? ? ? ? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски

Народната работа стои над всичко.
— до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.

Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия
— Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.

Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.
— до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

Не ща да съм турски и никакъв роб. … Същото искам и за милия си род. — из недовършената римувана автобиография в тефтерчето на Васил Левски

Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

Никой да не се повежда сляпо в работата.
— до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.

От едно място трябва да се свири…
— до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.

От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.

Предателите трябва да се убиват.
— до сливенци, лятото на 1871 г.

Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.
— до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.

Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.
— до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.

Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.
— до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!
— до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

Свобода и Всекиму своето!
— Писмо на Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г.

Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.
— до едно чорбаджийско семейство в Карлово

Трябва да се жертва всичко, па и себе си.
— до орханийци, 29.I.1872 г.

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.

Турци поганци мен угадиха, тежка потера тий си здигнаха, кат скакалци по гора тръгнаха и всичко Карлово обиколиха, и по улици стража поставиха, дано мен жив уловяха или бър главата ми сдобиха. Гламави турци-мръсни агарянци,
— из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

1 Коментар
Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече