ЦИГАНИ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА НИ УНИЖАВАТ, изкрещете го

dfr

ЦИГАНИ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА НИ УНИЖАВАТ, изкрещете го

ЦИГАНИ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА НИ УНИЖАВАТ, изкрещете го

Цигани дойдоха първо за старите български майки.

Биха ги, насилваха ги, колеха ги в собствените им къщи. Толкова пъти идваха, а българи не отмъстиха нито веднъж.

Нито веднъж не измиха кръвта с кръв, нито веднъж не размениха око за око и брадва за брадва. Мама и без това беше на години, дай сега да не си разваляме етническия модел на гроба й.

Затова и толкова безстрашно цигани дойдоха за децата в Асеновград. Дойдоха със същите брадви, а българите бягат да се скрият пред камерите и в ефир да изплачат колко много се страхуват.

Като българи ви моля, не го правете повече – заплашете, отвърнете, но не изглеждайте жалки и смачкани. Иначе ги каните пак да повторят.

ЦИГАНИ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА НИ УНИЖАВАТ. Креснете, за да чуе махалата. Направете каквото и да ви струва, за да го разбере гетото. Та те посегнаха на децата, какво още трябва да стане.

Или ще си върнем респекта, или ще треперим пред тях. Средно няма, средното е Асеновград. 

Познавам ви от известно житейско време и помня, че някога не бяхме такива. Някога не се страхувахме от най-страхливите, някога не бяхме срама на човешкия страх.

Някога не бяхме обречените в ежедневната битова война. А днес сме разгромени от орда, която не е печелила и една истинска битка. Която никога не е влизала в равен бой, за която е културна особеност трима млади и прави да бият баба или 30 души с прави лопати да налагат ученици.

Чувам ви всеки ден да си разменяте въздишки по изгубеното Някога – ех, едно време онези не смееха да припарят извън махалата, а днес са като изтървани.

Познавам ви от известно време, но днес не мога ви позная. Станали сме европейци, които могат да преживеят закланата си майка, да надживеят детето си, но не и да сменят фалшивите ценности с истински човешки емоции.

Полека заприличваме на изтънчения френски скот, на когото убиха жена му и бебето им остана без майка, а той написа писмо до терористите в „Батаклан”, че не може да ги мрази – просто не е толкова задръстен.

И същият човек модерното човечество го тупаше по рамото, вместо да плюе в лицето му – по дяволите, човече, ти трябва да си някакъв емоционален перверзник.

Не е възможно да си чак толкова безразличен към палачите на собственото ти семейството, просто не е човешко. Това е емоционално оскотяване заради натрапена толерантност към същинските скотове.  

Това е доброволен отказ от всичко човешко заради нечовеци. Отказ от човешки живот и от човешко достойнство, с примеси на фанатична вяра, че нечовеците един ден ще оценят човещината. Че след като обладаят старите ни майки, поне на децата няма да посягат.

Познавам ви и знам, че все още не сме загубили напълно балканския си ум, макар и да сме поизгубили смелост.

Затова и имаме нужда от държавник, който да ни даде клетва, че повече няма да бъдем унижавани – от цигани и от тяхната неправителствена прислуга.

Държавник, който сам да предизвика сравнения с Милошевич и да не се страхува от тях. Времето е бременно с него и е въпрос на време да го роди. Дотогава –  Бог да поживи рокерите и футболните агитки.

16998019_1450937871592314_5873864278229007604_n