Повече от 66 години народът на нашата страна е жертва на организирания политически бандитизъм.

 

 Ние, българските граждани, които уважаваме справедливото държавно устройство и вярваме, че „libertas, lex et pax sunt optima bona”,  се стремим да имаме обективен поглед върху положението в България, завладяна днес напълно от посттоталитарният синдром.

        Повече от 66 години народът на нашата прекрасна страна е жертва на организирания политически бандитизъм.

        Нашата Родина е единствената европейска държава, в която на практика е приложен замисълът на Сталин за покоряването на Европа.

        В продължение на повече от 20 години (1917-1941),  завладените от болшевиките народи на Русия са били подготвяни за агресивен военен поход срещу европейските „капиталистически” държави. През това време, паралелно с подготовката на най-голямата кадрова армия в света и производството на оръжия повече от всички страни в света, взети заедно, са били съставени списъци, по отделни европейски държави, на всички опасни за „делото на пролетариата” дейци – буржоазни интелигенти, свободолюбиви, самостоятелно мислещи и икономически активни граждани. Но две седмици преди да нахлуе в Европа (06.07.1941г.), в момент на гигантско съсредоточаване в приграничната полоса  жива сила, военна техника, боеприпаси, обмундирование и материални средства, войските на нацистка Германия  нанасят внезапен изпреварващ превантивен удар (22.06.1941г.) и за три месеца разгромяват подготвяната в продължение на 20 години елитна кадрова Червена армия, наброяваща повече от 6,5 милиона войници, сержанти и офицери.

Поробването на Европа от болшевиките, узурпирали властта в Русия, е отложено за 4 години, но не и предотвратено.

        На 5 септември 1944г., без да има никакъв повод за това, Съветският съюз обявява война на нашата страна, с едничката цел да помогне на малобройните комунисти (6000 – 7000 души) и тяхната хилава „съпротива” да завладеят политическата власт и приложат на дело  Плана на Сталин за „диктатура на пролетариата” („СЪВЕТИЗАЦИЯ“), начело с Комунистическата партия, под привидния предлог за „благоденствие на всички угнетени” и „победата на комунизма в целия свят или смърт”.

Изпратените в България висши офицери на НКВД донасят  предварително съставени списъци, по които става „прочистване” на българското общество от „буржоазни елементи”. Само за 30 дни са избити повече от 35 000 образовани и богати българи с европейско образование и възпитание. Избити са до един всички съдии, прокурори и съдебни следователи, много полицаи и полицейски чиновници, под предлог, че са били „фашисти” и „врагове на народа”. Преподавателите по „буржоазно право” са отстранени от преподавателските катедри.

        Започва строителството на „нова държава”, по „нови закони”, привнесени отвън, и нямащи нищо общо с националните правни традиции в областта на собствеността и човешките права.

        Българската буржоазна държава в своето правно устройство винаги е имала за образец и е отчитала достиженията на европейското право, което ясно личи от мотивите, с които се предлагат за приемане от Народното събрание всички закони в Княжество България и по-късно в Царство България. В зората на създаването на българската национална държава, нейните строители и законотворци, без изключение, са били възпитаници на европейската правна школа. За източници на правото те са възприемали преди всичко разума, а приеманите закони са били в съответствие с потребностите на развитието на народа, обществото и държавата.

        С „победата” на „Деветосептемврийската революция 1944г.” започва разрушаването на българската буржоазна държава и строителството на българската „пролетарска държава”.

Разрушаването на старата държавна машина и изграждането на новата се осъществява под въздесъщото, строго,  безмилостно,  кърваво и безкръвно присъствие на „тайните служби” и тяхната агентура (повече от 300 000), които упражняваха тотален контрол и манипулация над членовете на комунистическата партия, над  подчинените сателитни организации и цялото общество, създавайки непрекъснато необходимите им „верни на партията кадри” за управление на „държавата”.

Това време, оттогава до днес включително,  е време на политически и правен произвол.

        След рухването на държавата на диктатурата на пролетариата и развития социализъм (1990г.), започна изграждането на новата социална държава с пазарно ориентирана икономика, в условия на смяна на собствеността, но под същия тотален контрол на бившата висша партийна номенклатура и нейните верни помощници – дългогодишните служители на „тайните служби” и техните агенти, преминали в оставка и завладели преди това и впоследствие с перфидно насилие финансовите лостове на банковата система и механизма на кръговрата и натрупването на парите, чрез които днес контролират целия политически и икономически  живот в страната. Те конструираха и задействаха проста, но печеливша стратегия, отчитайки ерозията на гражданското съзнание и тоталното падение на морала през последната фаза на „развития социализъм”: изоставяне на авариралата промишленост и нерентабилно селско стопанство, но овладяване  лостовете на финансовата система,  вноса, и вътрешната  търговия на едро, като очертаващият се огромен външнотърговски дефицит се компенсира с валутните постъпления от огромна за страната трудова емиграция.

        Посредством различни политически и партийни фокуси, демонстрирани от разноцветни, но контролирани от тях „правителства на демократичния пазарен преход”, ТЕ успяха да спечелят на своя страна европейското обществено мнение, да манипулират представите на европейските политици и да постигнат приемането на България в Европейския съюз, с което да гарантират хилядолетното господство за техния тотален бандитски произвол над все още поробения от тях български народ. Едновременно с това ТЕ следваха неотклонно препоръките на Вашингтонския консенсус:  непрекъснато разширяване на данъчната основа и намаляване преките данъци за сметка на косвените; съкращаване на бюджетните разходи за социални нужди, здравеопазване и наука, а увеличаване на онези за усъвършенстване на инфраструктурата и комуникациите; «конкурентноспособен» фиксиран валутен курс, привързан към „евтино” евро; либерализация на търговията; либерализация на чуждестранните инвестиции; тотална приватизация; оттегляне на държавата от регулиране на националното стопанство и икономическите процеси. В това „упражнение” ги улесни приетата Малтийска политическа линия: „От военнополитическото противопоставяне между системите на социализма и капитализма, да се премине към конвергенция на политическите им елити, следвайки неотклонно препоръките на Вашингтонския консенсус.

Няма друг народ, ни държава в Европа, чието правителство да позволява да бъде експлоатиран по най-див, афро-азиатски начин и да бъде непрекъснато и тотално ограбван.

Няма правителство в света, което систематически да тласка младите хора в трудова емиграция, за да поддържа фискална стабилност от техните валутни постъпления при огромен външнотърговски дефицит, като обрича страната на обезлюдяване, по-страшно от всички преживени войни взети заедно!

        Няма правителство в света, което поради това, че не може да си събира данъчните приходи, намаля непрекъснато данъците и въпреки това  регистрира гигантски излишъци в държавния бюджет, а същевременно  отделя за заплати на държавните служители и пенсии едва 20% от това, което справедливостта изисква!

        Няма правителство в света, което да се отказва от всякакъв контрол върху икономическите процеси, понеже е безсилно срещу контрабандата и сивата икономика!

        Няма политически партии в света, които да излъчат за висши ръководители на силовите структури в състава на правителството собственици на охранителни фирми, които съвместно с бандитите, в продължение на години, контролират деловата активност в регионите на  страната.

        Няма независима съдебна сила в света, подобно българския Висш съдебен съвет, която да приеме предложението и назначи за „главен прокурор” съветник на президента по правните въпроси, престоял безмълвно на тази длъжност тъкмо в периода на най-честите поръчкови убийства на „бизнесмени” и не работил по специалността нито час!!

        Уважаеми   г-н Председател,

        Разумно мислещите граждани в Република България, които, в своята неподатливост на политически манипулации, са едно нищожно малцинство от населението, Ви призовават да обърнете внимание на държавноправния произвол, който съществува в страната ни и да престанете да легитимирате неговите носители – българския политически елит, като ги приемате за равноправни членове на управляващото демократично европейско семейство.

        Ние Ви призоваваме да съдействате за въвеждането на европейски политикоикономически  и съдебен борд в Република България, за да се освободи народът от безмилостната икономическа и политическа прегръдка на новите тоталитаристи!

        Ние призоваваме  европейските депутати да помогнат на народа на България да се освободи от посттоталитарния синдром, трансформирал политическата терористична власт на самоизяждащата се партийната номенклатура в икономическа олигархична, осъждаща народа български на геноцид и обезлюдяване на страната.

        Ние призоваваме европейските парламентаристи, едновременно с въвеждането на политикоикономически и съдебен борд в страната, да гласуват отпускането на заем за НАРОДА на Република България в размер на 10 милиарда евро, който да се използва за създаване на масова покупателна сила и освобождаване на гражданите и бизнеса от зависимостта на банките, след което и едновременно с това се извършат ПОСТЕПЕННО данъчни реформи и въведе в страната, под европейски мониторинг, справедлив икономически, политически и съдебен ред, за да се върне без остатък и навреме финансовата помощ от Европа и ПРИОБЩИ СТРАНАТА И НАРОДЪТ НИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО ДЕМОКРАТИЧЕСКО СЕМЕЙСТВО.