ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВА ПРЕМИЕРА?

bejanci_1441632533

Струваше ли си този срам за България, г-н премиер?

За да оправдае действията на правителството си по „случая Бююк“, българският премиер употреби бежанската криза – описа катастрофална перспектива за България. Доколко реалистична е тя? Коментар на Ясен Бояджиев:

Когато си нарушил безцеремонно собствените си и международните закони и, опитвайки се да го прикриеш и замажеш, си се оплел в куп противоречия и лъжи, трябва да намериш някаква изключително основателна причина за действията си. И най-добре – някаква смъртна заплаха, която не ти е оставила друг изход. Българският премиер я намери.

Паралели с Османската империя

„Ние сме в тежката хипотеза на мигрантска суперкриза“, „ни най-малко не сме по-лесни (разбирай – не отстъпваме лесно), просто сме страшно уязвими“, обясни той с присъщата си страдалческа (много повече от друг път) поза.

„Трябва да се опитам всячески да запазя отношенията“ с Турция. Внушението: ако не бяхме ѝ угодили, Турция можеше умишлено да предизвика вълна, която да залее Европа с бежанци. Разбирай: близо 3 милиона души могат да тръгнат към Европа – както по времето на Османската империя, стигнала чак до Австрия. Но понеже „Европа е заградена навсякъде вече“ и „те няма как да стигнат до Австрия“, ще останат къде? В България!

Отделно пък България ще се окаже и „първата сигурна държава по мигрантския път“, от което пък следва, че „всичко, което е задържано в Европа, ще се върне“. И пак внушение: 400-500 хиляди от Европа могат да бъдат върнати в България!. „Не ми се мисли нататък“, заключи премиерът с още по-кахърен от обикновено вид. Така че и другите да се откажат да мислят. Но ние не сме от тях, затова ще продължим нататък.

Имаме сделка

Ден след като чухме тези излияния, бе оповестено, че турският премиер звъннал на българския, за да му предложи двустранен механизъм за сътрудничество по мигрантския проблем. Българският премиер пък се съгласил с предложението. (Какво е то, засега не е ясно. Както и какви са гаранциите, че ще бъде спазвано и че няма да последва някое друго искане, което не може да се откаже). С други думи – ура, имаме сделка!

С нея и без нея, в случая се сблъскват две фундаментално противоположни гледни точки. Според едната, позорното, самоунизително и недалновидно потъпкване на принципите за самоуважение и цивилизованост е цена, която не може да бъде оправдана от никаква сделка. Според другата, сделката си струва цената, защото непосредствените интереси са по-важни от „кухите“ принципи. Тъй че взетото решение е пример за политическа хитрост и държавнически прагматизъм.

П.П.Как мислите, от какво го е страх повече Борисов? От това Турция да залее Европа с бежанци, които ще минат през България или от това Турция да разкрие КОЙ организира и ръководи контрабандните канали за цигари, каптагон и оръжие за Близкия изток и в КОЙ и къде отиват милиардите?