КОГА ЩЕ ГИ СТИГНЕМ………..РУМЪНЦИТЕ!

bai-ganio

Борбата с корупцията в Румъния

Малко страни могат се похвалят с осъждането за корупция на над 1250 високопоставени държавни служители, сред които един премиер, пет министри, шестнадесет депутата и пет сенатора. Конфискувани са активи на стойност почти половин милиард евро (493,46 милиона евро). Националната антикорупционна дирекция (DNA/НАД.) (агенцията, която отговаря за борбата с корупцията) разтърси статуквото в страна, пълна с обществени злоупотреби и безстопанственост. Само за 2015 г. НАД е регистрирала и доказала случаи за дадени подкупи на стойност около 431 млн. евро. Тази сума може да се сравни с бюджета, предвиден за европейската програма за съфинансиране на транспортната инфраструктура на Румъния за периода 2016 – 2018 г. Нещо повече успехът на делата, заведени от НДА достига 92,27%, а на румънската държава трябва да се възстановят близо 200 млн. евро.

Стремежът на НАД е да се изпрати силен сигнал до румънското общество и преди всичко до политическата класа и корумпирани магистрати. Ясно е заявена необходимостта от стратегически подход за превенция срещу корупцията, комуникация в реално време между всички институции, натоварени с проверката на процедурите за обществени поръчки, по-тясно сътрудничество с частния сектор, което да доведе до повишаване на доверието на честни инвеститори в сигнализирането на потенциални престъпления и корупция.

Действията на Румъния и по-специално на НАД в борбата с корупцията са приветствани от цялото румънско общество, инвеститорите и съюзниците като доказателство, че страната е предприела стъпки, за да се пребори с проблемите си. Неслучайно тя получи много положителни сигнали в последния доклад на ЕС.

Същото не може да се каже за южната съседка на Румъния – България, която отдавна страда от политическа нестабилност и неспособност да се справи с престъпността на най-високо ниво. България не можа да създаде нито една антикорупционна институция със същата ефективност като НАД, въпреки че имаше същия период от време както Румъния. В България беше създадена една „азбучна супа“ от неефективни и проформа борещи се с корупцията агенции, а през септември 2015 г. парламентът отхвърли създаването на ново звено за борба с корупцията на високо ниво.

Докато прекият ефект на борбата с корупцията в Румъния за 2015 г. са конфискувани активи на стойност около половин милиард евро, тук ще проследим непреките промени, които настъпват в икономическия живот на страната в резултат на борбата с корупцията и ще направим сравнение с България за периода от последните 5 години. Това е периодът, в който антикорупционните мерки са най-силно изразени и с най-отчетливи резултати.

Един от основните фактори, които стимулират икономическото развитие на дадена страна са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които играят ролята на мотор за стимулирането на стопанския живот и страните са в непрекъсната конкуренция за тяхното привличане. Неслучайно най-добре представящите се и най-конкурентноспособни икономики са тези, които успяват да привлекат най-много ПЧИ.

Директните инвестиции позволяват трансфер на нови технологии,  внасянето на иновационни идеи и мениджърски практики, като по този начин се подобрява качеството на работната сила и развитието на човешкия капитал, в чисто финансов план чуждестранните инвестиции водят до подобряване на текущата сметка, вливането на свеж венчър капитал и увеличаване на данъчните приходи. Важно е да се отбележи, че ПЧИ дават много по-мощен импулс на икономиката и имат по-дълготраен ефект, отколкото заемите или спекулативните портфейлни инвестиции в акции и ценни книжа, като особено последните са много подвластни на панически реакции и външни влияния.

Условията, които влияят положително върху ПЧИ са транспортната и телекомуникационната инфраструктура, качеството на работната сила, както и стабилността на политическата, законодателната и съдебната система в страната-приемник. Атрактивността за правене на бизнес в една държава и съответно привличане на ПЧИ са обхванати от годишно изследване на Световната банка публикувано на сайта www.doingbusiness.org. През 2010 г. България е класирана на 44 място и изпреварва Румъния (на 55 място). Политическата нестабилност в България в периода 2013-2014 г., съчетана с финансовата и банкова криза, предизвикани от трудностите на ПИБ и срива на КТБ, плахите структурни реформи и липсата на съществени такива в съдебната и законодателна власт, водят до слаб напредък от 6 места и през 2016 г. страната заема 38 място, от друга страна  борбата с корупцията, волята за промяна, реформите в законодателната и съдебна власт, както и данъчната система в Румъния дават видими резултати и през 2016 г., страната изпреварва България и е класирана на 37 място – скок от 18 места.

Проблемите в България, повсеместната корупция, кражбата на фирми, липсата на законност и несигурността, която излъчва страната възпрепятстват притока на преки инвестиции след световната финансова криза 2008-2009 г. В първата графика са дадени ПЧИ за периода 2010 – 2015 г., данните ясно отразяват несигурността и слабия интерес, който България предизвиква като поле за инвестиции, като само през две от последните 6 години е имало съществен ръст на ПЧИ, а средногодишната стойност е по-малко от 1,4 млрд. евро годишно.

От друга страна само в две от последните шест години е имало спад на ПЧИ в румънската икономика на годишна база. Нещо повече през 2011 г. привлечените ПЧИ в Румъния са на стойност от 1,815 млрд. евро, а в България – 1,476 млрд. евро, т.е. разликата е едва 338 млн. евро. През 2016 г., в Румъния са привлечени 3,035 млрд. евро, а в България – едва 1,593 млрд. евро, като разликата набъбва на 1,442 млрд. евро (повече от 4 пъти в сравнение с 2011 г.) и сума, която е повече от средната стойност на ПЧИ в България. Дори като се вземе абсолютната стойност на румънската и българската икономика като големина, динамичността с която Румъния успява да привлече директни инвестиции, не може да бъде пренебрегната.

Промените в законодателната и съдебна власт, както и данъчната система на Румъния и основно борбата с корупцията и защитата на чуждестранни инвеститори спомагат за привличането на над 3 млрд. евро директни инвестиции през 2015 г., като това са количествените промени, не по-малко важни за развитието на икономиката и ПЧИ като мултипликатор са и качеството на чуждестранните инвестиции, в кои области и сектори се инвестира, как се отразява това на пазара на труда и на квалификацията на работниците и на производителността на труда.

Като цяло през 2016 г. се наблюдава ръст от 34 % на ПЧИ в Източна Европа, създадените благодарение на преките чуждестранни инвестиции нови работни места в Румъния се увеличават с 17% на годишна база спрямо 2015 г. (от 10 892 на 12 746) и страната успява да влезе в топ 10 на Европа по този показател, изпреварвайки значително по-големи икономики като Ирландия, Чехия и Италия, докато България е изпреварена дори от Сърбия и не присъства в топ 10,. Секторите, които са най-значими за ПЧИ и оказват най-голямо влияние върху икономиката на Румъния са промишлеността и индустриалното производство, финансовите и бизнес услуги, като тук са включени оутсорсингът и ИТ индустрията, както и транспортът и комуникациите. Индустриалното производство остава един от най-привлекателните сектори за привличане на ПЧИ в Румъния, като през 2015 г. има 51 проекта, което е ръст от 21 %, а най-важният сектор си остава автомобилостроенето. Въпреки, че България и Румъния имат едни от най-ниските нива на иновации и всички показатели за внедряването на иновации са значително под средното за ЕС, количествените и качествени измерения на ПЧИ водят до чувствително повишаване на производителността в Румъния на час в резултат на инвестициите в тези сектори 123,2% срещу 112,8% в България през 2015 г., двоен относителен ръст спрямо България и почти четвърт абсолютен ръст за последните пет години. България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, която изнася по-малко от 5% високотехнологични стоки с висока добавена стойност.

Повишаването на производителността, нарастването на ПЧИ, свързаните с тях подобрения в мениджмънта и иновационни технологии, нарасналото доверие на гражданите в съдебната система благодарение на борбата с корупцията и създаването на позитивна нагласа сред населението водят до стабилен потребителски интерес и засилено вътрешно търсене. Това от своя страна намира израз в икономическото развитие на страната, която се намира в силен подем и нарастване на Брутния вътрешен продукт  (БВП) средно с над 3 процента на годишна база за последните три години

 

 

За сметка на това само веднъж през последните три години (2015 г.) България успява да стигне 3% ръст на БВП. Проучване през същата година сред мениджърите в частния сектор показва, че 61% от тях смятат корупцията за проблем (10 процентни пункта повече, отколкото през 2013 г), в сравнение със средната референтна стойност за ЕС (40 %). Само 14% (най-нисък процент в ЕС) смятат, че България прилага мерки срещу корупцията безпристрастно (от 23 % през 2013 г.). Доклад на Световния икономически форум за глобалната конкурентноспособност 2015-2016 нарежда корупцията сред най-проблемните фактори, когато се прави бизнес в България. Световната банка класира България на 28-ма позиция в ЕС за борбата с корупцията през 2014 г. България има най-високо нивото на възприятие на корупцията в ЕС според Transparency International’s 2015 Corruption Perceptions Index, който измерва възприеманите нива на публичния сектор корупция.

„Азбучната супа” от агенции, специализирани звена, комисии, отдели, МВР, ДАНС, прокуратура и т.н, отговорни за предотвратяването и борбата с корупцията в България остават само на хартия и координацията между тях е слаба и разпокъсана. През април 2015 г. всеобхватна стратегия за борба с корупцията е предложена от правителството, съдържаща конкретни мерки за справяне с проблемите. Въпреки това през септември и този опит беше провален, когато парламентът не успя да приеме нов закон за създаване на единна антикорупционна власт и реформиране на системата по отношение на конфликтите на интереси и декларациите за имотното състояние на държавните служители. Присъди за корупция на високо ниво на практика няма, поради обвързаността и зависимостта на съдебната система от политическата класа, което допринася за тромави съдебни процеси, съчетани с безбройни процедурни и правни пречки, водещи до затлачване на делата.

Широко разпространените корупционни практики в България спъват икономическото развитие и създават несигурност в населението, чуждестранните инвеститори и предприемачи. Показателен е фактът, че най-големи чуждестранни инвеститори в страната са емигрантите, техните трансфери обаче стимулират само потреблението, а не са структуроопределящи, не носят висока добавена стойност – иновативни технологии, ноу хау, нови мениджърски практики. Нещо повече, голяма част от трансферите на емигрантите стоят в банки по формулата „Бели пари за черни дни“, като се увеличават спестяванията, същевременно не се стимулира потреблението и общата несигурност остава. Роля за това имат и българските банки и тяхната политика с изключително високи лихвени проценти по потребителски и ипотечни кредити, както и съмнителните им бизнес практики по отношение на кредитополучателите. Тук отново липсата на координация между държавните институции и преди всичко с Комисията за финансов надзор, както и липсата на адекватни мерки за борба с банковия картел, водят до обща несигурност и недоверие в населението, от което страда икономическото развитие на страната.

Икономическият растеж на страната се стимулира преди всичко от европейските фондове, експорт и ПЧИ, а слабото вътрешно потребление породено от несигурността и ширещата се корупция се компенсира с увеличение на държавните разходи и бюджетен дефицит, но това няма как да даде мощен импулс за стопанското развитие на страната.

В абсолютни стойности БВП на най-малката икономика в ЕС за последните пет години нараства от 37,7 млрд. евро на 44,2 млрд. евро, за сравнение за същия период БВП на Румъния нараства от 126.7 млрд. евро през 2010 г. до 160,4 млрд. евро през 2015 г. Така се оказва, че за последните пет години, прирастът на икономиката на Румъния е на стойност 33,7 млрд. евро или три-четвърти от цялата българска икономика.

Стагнирането на българската икономика и динамичното развитие на румънската за 2011 г. са представени на горната графика. Абсолютният ръст на БВП на България за периода е по-малък от общата стойност на ПЧИ – 8,3 млрд. евро инвестиции за периода 2010-2015 г., 6,4 млрд. евро ръст на БВП, съответните стойности за Румъния са 14,3 млрд. евро ПЧИ и 33,6 млрд. ръст на БВП, т.е. за периода 2010-2015 г. мултипликаторът ПЧИ/БВП за България е 0,77 докато за Румъния е 2,35. За последните пет години всяко привлечено евро в България като директна инвестиция води до прираст от 77 цента на БВП, а в Румъния до прираст от 2,35 евро, съчетано с по-добрата способност на Румъния да привлича ПЧИ (167 базисни пункта (БП) спрямо 2011 г., България 108 БП) обяснява огромния икономически напредък на страната.

Борбата с корупцията е много позитивна за развитието на икономиката в дългосрочен план. Ако се вземе 2011 година като базова за сравнение на българската и румънската икономики, както за ПЧИ, така и за темпа им на развитие, през 2015 г. привлечените директни инвестиции  в България трябваше да са на стойност 2,468 млрд. евро, а ръстът на БВП – 5,8 млрд. евро. Трябва да се уточни, че в действителност, ПЧИ са 1,593 млрд. евро и ръстът на БВП 1,4 млрд. евро, дори да не се вземат екстремните стойности през 2015 г., в които усилията на Румъния за борба с корупцията получават най-ярко отражение, а средните за периода стойностите за ПЧИ и ръст на БВП за България трябваше да са 1,944 ПЧИ и ръст на БВП 4,568 млрд Евро.