КАРИКАТУРИСТЪТ СРЕЩУ САМОДЪРЖЕЦА

komarniz050712-2

Да си свободен може би означава да се изправиш директно срещу страховете си. Без да мигаш.

Последните 2-3 години съм бил изправен пред избора едва ли не да напусна този вестник и да продължа да го правя това по някакъв начин като индивидуална дейност. Само и само да докажа, че е възможно.

Това каза карикатуристът на в. “Сега” Христо Комарницки в интервю пред Сашо Диков по Би Ай Телевизия. Художникът отчита, че общестовто е много скептично настроено към всякаква изразявана в медиите позиция и това е нормално, предвид медийната среда у нс.

Покрай коментара на премиера, че го рисувал заради газовия бизнес (в който  е Сашо Дончев, издател на “Сега”, б.р.) той бе подсетен, че през 2013 г. написа открито писмо – че това у Борисов е или “заблуда, или сбъркана ценостна система, ненаучени азбучни истини за свободата или откровена лъжа”.

Проблемът е, че ми е малко неудобно да го спомена това пред медиите, защото ще трябва да кажа – че всъщност на тоя човек му липсва култура. Просто му липсва култура – той е некултурен човек. Не-културен. Очевидно това трябва да се каже, да се изрече, отговори Комарницки.

Той не виждал никакво противоречие в това, че премиера го овластяват избирателите.

Напротив – то е в синхрон с обезкултуряването на населението, което аз даже ще почна да си мисля, че е съзнателен процес – че някой го направлява, допълни художникът.

Комарницки обаче отбеляза с усмивка, че не бил за оставка на Вежди Рашидов, защото двамата с премиера чудесно се допълват: “В смисъл той олицетворява неговото отношение към кулутрата по един прекрасен начин.”

Това, което го отчайва, е че не помръдваме и че днес, ровейки в стари архиви, намира рисунки отпреди 10-15 г., които пасват на ситуацията в момента. Според него обаче с времето ние изобщо не се превръщаме в европейска държава, а напротив – “вървим към ориента, към Турция, към някакви източни режими – към някакъв друг свят”.

За художника гражданското общество до някаква степен е фикция, защото малка прослойка разбира какво се случва, а оттам надолу всичко е една маса… “дано не съм много груб, но са някакви като биологични организми, които изобщо не осъзнават какво се случва около тях, камо ли пък да имат някаква позиция”.

Начинът е само един – някакво просвещение, наблягане на образованито. Щото друг начин няма – каза след известно замисляне художникът. – Другият е революция и камъни, което не води доникъде.

Четене на книжки, таблети в училищата, но то е дълъг процес.

“Явно съм се излъгал”, отговори той на напомнянето, че при първия мандат обяви, че Борисов “е минал билото”.

Той като персонаж не търпи кой знае какво развитие, макар че ловко сменя различни маски. Но няма същинско развитие като характер, като персонаж. Той е някъде по склона – отвъд билото, да.

Кроткият обединител или пък властният, който бие непрекъснато по масата – изреди той персонажите.

Аз продължавам да се учудвам от наистина липсата на култура на тоя човек. Правя това нещо вече 30 години и досега не съм срещнал премиер, президент, изобщо някой, който да се отнася по тоя начин не само към мене – към стирата изобщо. Няма държава, където някой премиер може да си позволи такова нещо.

Той сравни отношението на Изток, където врагове на Ердоган биват разследвани, с това във Франция или Великобритания, където рисуват Камерън с презервативи на главата.

Но това е част от демокатичната игра. Той го приема просто като част от правилата. Докато Бойко Борисов просто не знае правилата – съмнявам се дали е чел конституцията. На него (Борисов) му липсват първите 7 демократични години.

Спред Комарницки най-големият риск е, че през целия преход са правени малки мъчителни крачки – към свободни медии, към поне някакво разделение на властите, към независима прокуратура и…

И извъднъж се появиха тея хора без биография, отникъде – някъде от подземията на обществото ли, откъде изникнаха… И взеха власта и почнаха да рушат всички тея неща – с всичките им кусури, които трудно се постигнали.

И накрая, когато един ден Борисов излезе от политиката, ние ще сме изправени пред необходимостта всичко това да се лепи парченце по парченце, смята Комарницки.

Той притежава един невероятен талант да купува хора и организации – както се купуват имоти. Наблюдавах с каква наслада и удволстие говори за СДС като за негова собственост.

Не знам по какъв начин го прави, но успява – грубо да кажа – да купи всички, които в един или друг момент са били срещу него. Това е търговски нюх сигурно.

Той каза, че дори в компании се питат – как се случи ББ -. кой го случи, как стана всичко. И повечето хора нямат отговор на този въпрос. “Но така или иначе съмнението остава – че някой е решил този човек да бъде вкаран в роля и да я изпълнява”.

Художникът свързва оцеляването на премиера с “неспособността му да поеме отговорност за каквото и да е”.

Просто той винаги се представя като жертва и никога за нито едно свое действие не е поел лична отговорност. И предполагам, че така ще бъде до края. Аз поне не си представям такава ситуация.

Сгреших, виновен съм, не ми се получи – при него това не съществува. Той може би не го допуска и като мисъл – най-вероятно – за да е толкова искрен в изиграването му пред медиите.

В първата част от интервюта той коментира и главния прокурор Сотир Цацаров, който определно не е от некултурните, но пък…

… При него не можем да говорим за липса на култура, а за други неща. И това е още по-тъжното.

Нали виждате, че главният прокурор го няма – той няма лице, няма достойнство, той се е изпарил.