БСП КОРПОРАЦИЯ ПРЕД ФАЛИТ

kolaj_bsp

На “Позитано” готвят сватба без булка за изборите

 /Поглед.инфо/ Едва преди няколко дни имах повод да споделя безпокойството си от случващото се в БСП, от неспазването на нашия Устав, което се е превърнало в норма на поведение за някои, и от неприемливото пренебрегване на разговора за политика. И не вярвах, че днес, едва няколко дни по-късно, отново ще имам повод да говоря за това.

Този път причината е едно интервю на Председателя на Националния съвет, Корнелия Нинова, в което тя заявява, че на така или иначе закъснелия и отложен при неясни основания Национален съвет евентуално щяло да се реши единствено за кандидата ни за президент, а кандидатът за вицепрезидент пък щял да бъде уточняван впоследствие някъде към средата на септември… Но фигурата му няма да бъде определена с дискусия в Националния съвет, а ще се уточнява кой знае къде, от кого и как. Това поставя поне два въпроса, които са съществени:

  • защо на 17.8.2016 г. няма да се определи листата за кандидати, т.е. да са ясни отсега имената и на президента, и на вицепрезидента;
  • как въобще се извършва изборът им – на принципна или на друга основа?

Явно е, че БСП ще продължи да е неспособна и на отложеното си заседание на Националния съвет да подреди листите си за все по-приближаващите президентски избори. Имаше време, когато бодряшки вярвахме, че ще имаме нашите кандидати на събора на Бузлуджа. Уви, не се случи… После наивно вярвахме, че това ще се стане на 14-и август. Уви, няма да стане… А сега ни се продава една история, в която има повече лъжа, отколкото истина – че въобще нещо ще бъде решено идната сряда.

Предстоящият пленум ще се проведе сред тягостната атмосфера на предрешеност и празен формализъм, което с основание буди тревога, недоумение и обида в членовете на Националния съвет. Ще излезе, че нещата са решени отдавна, доста преди да са проведени заседания на националните съвети и на БСП, и на АБВ. А театърът, който гледаме, не е ни повече, ни по-малко от нескопосано усилие да се довърши един пазарлък и да се легитимира за пред хората тази сделка. Затова не виждам смисъл от отегчителното му проточване до средата на септември.

Дори Националният съвет на БСП в сряда да определи най-сетне кандидат за президент, това няма да бъде още онова решение, което се изисква. Защото, за да е действително, решението следва да посочва листа с кандидати за президент и вицепрезидент, т.е. да посочва имената и на единия, и на другия. И ако в сряда се стигне до определяне на кандидат за президент, то в най-добрия случай това ще е някаква предварителна и безполезна стъпка, която трудно ще скрие надничащото зад нея безсилие  и безидейност. А въпросите ще продължат да са повече от отговорите, поне от тези, които публично могат да се дадат.

Ако от окочателното решение за листа ни делят седмици, защо тогава е необходимо днес да се губи време и енергия за половинчати действия? Да се реши за кандидат за президент, без да се посочи вицепрезидент, без дори да се дискутира по този въпрос, е като да готвиш сватба без булка – екзотично, но доста спорно от етична, правна и дори физиологична гледна точка. Изглежда това е поредният фарс по пътя към реализацията на политическа сделка относно президентските избори. А може и да е жест на примирение или на изпълнение на някакви ангажименти, които не включват сериозна подготовка и силно представяне на президентските избори.

Нека да е ясно, че безпокойството ми не е продиктувано от буквалното прилагане на нормите на Устава. Изискването с решение на Националния съвет да се подрежда листата за кандидати за президент и вицепрезидент заедно има дълбок политически смисъл. Двойката кандидати не са механичен сбор от егото на един и егото на друг. Те не могат и да са резултат на сделка: аз посочвам този, а ти – онзи. Безсилието на БСП днес е и в това, че колективното начало е видимо навряно в ъгъла от жажда за еднолично взимане на решения и прокарването на неполитически и корпоративни интереси.

Толкова по въпроса за вътрешнопартийната демокрация, която енергизирала партията.

Кандидатите за президент и вицепрезидент следва да се допълват в политическия си профил, да споделят и генерират политическа синергия от профилите си. Ако някой си мисли, че вицепрезидентът е бутафорна и безгласна фигура, то той дълбоко греши. Вземете, например, последните пет години, когато тъкмо вицепрезидентът не един и два пъти пълнеше с адекватност и своевременност президентската институция. Вицепрезидентът може и да допълва, но и да коригира политиката на президента. Точно затова не може единият от тях да бъде преценяван отделно от другия, още по-малко с отстояние от седмици и без поне приблизителна яснота за потенциалните фигури. Не може при липсата на политическа платформа да се избира днес единият, а септември – другият. И какво, ако се окаже, че избраният днес за кандидат за президент има политически различия с избрания през септември кандидат за вицепрезидент?  Противоречи най-сетне на нашия Устав кандидат за президент да определя своя вицепрезидент. Това е несъстоятелно и от политическа гледна точка, ако кандидатът ни за президент е партийна кандидатура, но не е член на партията. И кому най-сетне беше нужно странното вътрешнопартийно допитване, ако не членовете на партията, а друг ще определя личността на вицепрезидента, да кажем, според симпатиите си, ако не според друго.

Това е не само безсмислено, но е и неправилно. Защото по този начин разговорът за политика отново се избутва в ъгъла от пазарлъци и сделки.

Политическите ценности и политическата програма за президентската двойка, ако ги имаше, разбира се, щяха да са жалоните, около които да може да се проведе смислена дискусия за личностите, които да гарантират съпричастност и доверие за спазването на тази програма. Но някой предпочете в тези избори да не се говори за политика, а да се търгува – с влияние, с доверие, с всичко, което може да се конвертира.

Политиката е правилна, когато се вслушва в гласа на хората.

Няма как да се преборим с порочните практики, когато широко сме отворили вратите си за тях.

За мен това не е приемливо и не мога да се съглася с подобен подход.

Аз не искам да следя безучастно как някой се подиграва с вярата на десетки хиляди социалисти и поне още толкова хора, които имат ляв политически профил, без да са членове на партията. За всички тях политиката има значение и бягането