ТЕМИДА ОГРАБВА ХОРАТА, БАНДИТИ БДЯТ ЗА НЕЙНАТА “БЕЗПРИСТРАСТНОСТ”

Как ме осъдиха без да знам?

question-mark-460868_960_720Как ме осъдиха без да знам?“ или “Защо съдят хората без да присъстват?“ са въпроси, които чувам от няколко години, като напоследък все по-често.

Най-многото “неприсъствени осъждания“ са по т. нар. Заповедни производства по чл. 410 и 417 от ГПК. За тези производства съм писал статиите: ‘Заповед за изпълнение“, “Производство по чл. 417 ГПК“, “Производство по чл. 417 ГПК – част II“. Сега осъзнавам, че това, което съм написал не е било достатъчно и в тези статии не съм засегнал въпроса за призоваването по този тип дела.

Тоест не съм писал за това как така се получава да се стигне до осъждане без знанието на осъдения. Затова е точно тази статия.

Повод за написването на настоящата е и едно друго производство по чл. 410 ГПК, в което обикновена жена на 66 години осъди колекторска фирма. Към този случай бе проявен голям медиен интерес. БТВ го излъчиха в централните емисии, като направиха репортаж от кантората със заглавие “Жена от Пловдив осъди фирма за събиране на дългове“. Също така с госпожата бяхме поканени от “Часът на Милен Цветков“, където участвахме на живо – участието ни ТУК.

В настоящата няма да пиша много за Заповедното производство тъй като статиите ми за него могат да се видят в линковете по-горе.

Все пак ще отбележа, че Заповедното производство има две основни цели:

ПЪРВАТА ЦЕЛ е бързина – бърз съдебен процес, какъвто искат всички. Тази бързина е постигната, точно чрез Заповедното производство.

ВТОРАТА ЦЕЛ е не да разрешава правни спорове, а да отговори на въпроса: ПРИЗНАВА ЛИ ДЛЪЖНИКЪТ, ЧЕ ДЪЛЖИ ИЛИ НЕ? Тоест целта е да се установи има ли спор между страните. Това е така, защото в много от случаите длъжникът знае, че дължи, не оспорва, че има да дава, но просто НЕ ИСКА да си плати.

И точно тук идва заповедното производство, което “показва“ на длъжника, че има да плаща и ако не го направи доброволно ще го направи принудително. Ще го направи защото съдът по молба на лицето, което има да получава разпорежда на длъжника да плати, като му изпраща заповед за изпълнение.

Ако длъжникът, като получи заповедта я оспори, то тя се обезсилва. Ако длъжникът обаче получи заповедта, но я игнорира и не предприеме никакви действия тя влиза в сила. Същото е и ако длъжникът не разбере за издадената заповед – тоест ако не я получи или не иска да я получи. В този случай тя влиза в сила, издава се изпълнителен лист и се образува изпълнително дело, най-често при ЧСИ.

postman-836940_960_720И точно тук идва моментът – как длъжникът разбира, че е образувано Заповедно производство и е издадена заповед срещу него?

Разбира от съдебния призовкар. Специално за заповедното производство, според закона и трайната съдебна практика, призовкарят е длъжен да посети адреса на длъжника поне 3 пъти. Ако при тези посещения длъжникът не бъде намерен, то съобщението се залепва на видно място до входната му врата или на входната врата на блока, където живее.

По разпореждане на съдия, съдебният призовкар може да посети длъжника повече от 3 пъти. Има такива случаи.

Лично съм говорил със съдебни призовкари и съм ги питал как връчват заповедите за изпълнение. Всички те ми отговориха, че стриктно спазват закона и посещават адреса минимум 3 пъти.

Интересно реагира на въпроса ми една от призовкарките, които попитах. Като го чу подскочи като ужилена. Каза ми, че обикаляла като луда, за да връчва заповеди, а длъжниците се криели. Веднъж даже по разпореждане на съдия е посещавала адрес за връчване на заповед 9 пъти. Адресатът се криел и чак след деветия път съобщението било залепено до вратата му. Той и там не го забелязал или не е искал да го забележи, и чак когато било образувано изпълнително дело при ЧСИ се усетил за какво е бил посещаван толкова пъти.

Според мен, хората се крият от призовкарите, защото знаят, че дължат пари и голяма част от тях си мислят, че като не получат съдебните документи ще им се размине. Това обаче не е така.

Не получават заповедите си и не виждат залепените съобщения от съда за издадени такива и хората, които не живеят на настоящия си или на постоянния си адрес.

Ето така хората биват осъдени без да разберат.

Правилно ли е това?

Според мен, този начин за призоваване и влизане в сила на заповедта е правилен. Правилен е защото освен длъжниците, права имат и кредиторите (тези, които са дали пари или вещ и трябва да си ги получат). И ако приемем обратното – че дело и осъждане може да има само ако длъжникът бива лично призован и  присъства на делото, то би се стигнало до грубо погазване правата на кредитора (на имащия да взима).

Той никога няма да си получи парите.

horizontal-1010894_960_720Всеки недобросъвестен (всеки измамник) би могъл да вземе заеми от приятелите си, заеми от банки, да купи стоки на изплащане, да сключи договори с мобилни оператори и да изчезне. И ако призоваването е само лично, а присъствието по делото задължително…. ?! Какво ще стане? Да, измамникът ще изчезне. Ще изчезне, за да не плати задълженията си. Няма да има начин да бъде призован, чрез залпване на съобщение и  няма да може да бъде принуден да си плати.

Така спокойно ще си харчи парите, които е взел, някъде по света и ще изчаква другия предвиден в негова полза законов срок наречен ДАВНОСТ.

Ето затова считам, че законодателството е балансирано, защитаващо еднаквото правата на всички граждани, а не само правата на длъжника.

Така и трябва да бъде, тъй като гражданският процес е защита-санкция. Защита на добросъвестния и санкция за неизправния.

*Настоящата не е изчерпателна, предназначена е за неюристи и изразява личното мнение на автора, като адвокат.

                                    ФЕЙСБУК – БЛОГЪТ НА АДВОКАТ РОСЕН ДИМИТРОВ